15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

Православната българска църква „Св.Св.Павел и Петър“ е сравнително добре запазена благодарение на местни и други дарители.

Местният фолклорен състав предимно съставен от възрастни жени и няколко мъже, е запазил традиционните местни фолклорни черти на село Яково.

Селото води своето начало от преди 400 години. Според местни легенди първият човек който се заселил бил едно младо и силно момче на име Яко. Петричкият паша наредил на негов подчинен да отиде в Огражденското село Дреново и да му събере налозите от тамошните селяни, които не били плащали дълго време.

Наместникът на турския паша пристигнал със своята свита в село Дреново и отседнал при местен селянин, но този човек имал много хубава дъщеря, и като я видял наместникът я харесал много и решил да я вземе за своя жена. Бащата на момичето изплашен за живота на своята дъщеря, изпратил едно местно момче да повика на помощ млад мъж на име Яко. Той и четата му избили османците. Разярен от случилото се петричкият паша наредил селото да бъде изгорено до основи и да няма помен от него за в бъдеще. Селяните се разбягали, а Яко с младата девойка, която взел за своя жена и се заселил по нагоре в планина Огражден на едно място където имало чешма, давайки началото на ново село кръстено на негово име Яково.

През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яково е посочено като село с 83 домакинства с 312 жители българи. Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Яково живеят 360 жители, всички българи християни. Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 370 българи екзархисти.

През 20 век Яково е общински център за околните села Дреново, Тонско дабе, Драгуш, Иваново и Крънджилица. Населението на Яково през 60-те и 70-те години на 20-ти век е около 500-600 души. По това време в Яково има селска милиционерска служба, помещаваща се в местния съвет. Отрасълът с който се препитава населението по това време е предимно тютюнопроизводство, животновъдство и горско стопанство. През 1960/61 година е изградена електрическата мрежа до село Яково. През 1970/72 година е прекаран водопровод с питейна и поливна вода, който идва високо от Огражден планина. Водохващането е под връх Маркови кладенци (1524 м) като тръбопроводът, дълъг почти 20 километра, е изграден от етернитови тръби. През 1986/87 година до село Яково е изграден и асфалтов четвъртокласен път. В началото на 90-те години жителите на село Яково са свързани и с телефонната мрежа към страната, като допреди това е имало телефонен пост в пощенската станция.

През 70-те години на 20 век е построено училище, с пансион за децата от околните села, което днес не функционира. Киното чиято съдба е като на училището, са се прожектирали филми през 80-те години на миналия век както и много други мероприятия като новогодишни празненства. През 80-те години е изградена нова сграда на кметството и болница с родилно помещение, зъболекърски кабинет и лекарски кабинет, които вече не функционират. В новата сграда на съвета са се помещавали кметството, местната селска библиотека, пощенската станция, стаи отдавани под наем на учители преподаващи в местното училище както и помещения за нуждите и бита на местната управа.