15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

Село Самуилово се намира в полупланински район, в северното подножие на планина Беласица (в Подгорието). Отстои на около 12 километра западно от общинския център Петрич.

Съседни села са Коларово и Камена. Самуилово е един от удобните изходни пунктове за планинския първенец на Беласица - връх Радомир и високите части на планината.

Село Самуилово има богата древна история. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха. В местността Кинлюко се намират останки от средновековно поселение. За първи път селото се споменава в османски регистър от 1570 година, под името Демидово. В същата година в него живеят 39 български християнски домакинства и 4 мюсюлмански. Според друг регистър от 1664-1665 година в селото живеят едва 7 християнски домакинства.

Вероятно към началото на 30-те години на 19 век българското население е прогонено и на негово място се заселват турски семейства емигрирали от Сърбия и Гърция.В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Димидово (Dimidovo) е посочено като село със 70 домакинства със 144 жители мюсюлмани. Към края на 19 век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Демидово има 350 жители - турци.

След Балканските войни от 1912-1913 година селото е присъединено към България. Турското му население се изселва и на негово се заселват българи-бежанци от Егейска Македония (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско и град Кукуш), Струмишко и планинци от Огражден планина.

По времето на Първата световна война в землището на селото квартирува Шеста пехотна бдинска дивизия, която през 1916 година изгражда възпоменателна чешма-паметник, известна днес под името Белата чешма.

В землището на селото в планина Беласица се намира прохода Демир капия, където на 19 октомври 1925 година започва известният в историята Петрички инцидент.