![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

![]() |
Лазарки на Цветница в с.Козичино (Еркеч) |
ежегодно събитие |
с.Козичино,Община Поморие,Област Бургас
Вашата оценка
4.3
от 7 гласа
Това е единственото село в България в което лазарките ходят не на Лазаровден, а на Цветница. Обичаят се изпълнява така както се е изпълнявал преди векове изпълнен с много колорит и красота.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на Връбница (Цветница).

Млади момичета берат цветята за венците, които ще оплетат за Цветница.Празнува се в цяла България. Млади момичета на възраст от 6 до 12 години се събират на групи от 6-7 като четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”.

Тя води групата и прибира подаръците. Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни.

Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти. Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба.
След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца.
Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба. Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”.
Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.
Обичаят на Лазаровден в село Козичино /Еркеч/.Подготовката за празника започва след Сирни Заговезни.

Лазарките избират "буенец" - водачка на групата, която лазарува за първи път. До Лазаровден лазарките разучават характерни за района песни и хора. Подготовката за празника е най-важна, изваждат се старите носии и бабите обличат внучките си.
Характерна част от носията са ”калуните” /петльовите пера/, ”перата от синци” и ”треперушките” , носията включва пелеши и гирдани.
Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Боенеца трябва да умее добре да води и върти хорото, да издържа на тежките игри наравно с лазарките.

За нея е голяма чест да бъде избрана за буенец, защото по време на обичая и дълго след това към нея се отнасят с голямо уважение и почит.
Отличителен елемент в облеклото на буенеца са двата тесни и дълги бели месала, с тъмна бродерия по краищата, които покриват рамената и се кръстосват над колана.
Те се носят само от буенеца.
Лазарките обикалят къщите на селото, като пеят за здраве и берекет.След обяд слизат на реката, за да хвърлят венците си и да гадаят по тях за задомяването си.
От там ги извеждат момци,наричани "кумове", като играят буйно, несключено хоро, което се играе само на Лазаровден.

Сбора на селото се празнува на Петковден /петки/ по стар стил.
За контакти :
Народно читалище "Просвета-1906"; Email yankova1957@abv.bg
Телефон: 05969/2288; kmet_kozichino@pomorie.org
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.