Октомври 2023

Селото се намира на около 4 км югозападно от Попово, на около 300 м надморска височина, на пътя за град Антоново. Разположено е в равнинна местност. Непосредствено до него преминава ж. п. линията София – Варна. Землището му граничи с тези на селата: Паламарца, Славяново, Посабина и град Попово. С градовете Попово и Антоново и със селата Славяново и Посабина е свързано чрез асфалтови пътища, а черни пътища го свързват със селата Посабина, Ковачевец и Паламарца.

Селото е образувано от следните четири махали: Горната махала, Богдан махала, Крачол махала и Офе махала.

Преди Освобождението селото е носило името Балджи Омур Кьой (селото на пчеларя Омур). Под това име селото се среща за пръв път в османски данъчен регистър от 1555 год. През 1573 год. селото е записано отново в данъчен регистър със същото име.

Преди началото на 16-ти век е носело българското име Глоговиче, но се е намирало в местността Корията (на около 2 км северозападно от сегашното си землище). След появата на смъртоносен мор се е изселило на сегашното си землище. През 16-ти век е имало и статут на соколарско село с 12 соколари-мюсюлмани.

По време на Освобождението в селото е имало около 30 български и 150 турски къщи. Първоначално българското население избягало по време на сраженията към Лудогорието, опасявайки се от преследванията на черкезите, които тогава грабели и убивали. На 28-ми ноември 1877 г. в близост до селото (местността Карши махле) се е водило голямо сражение между руските войници и турската войска, в което турците били победени и принудени да отстъпят.

След 1878 г., но най много около 1883 год. дошли нови преселници-балканджии от Еленско, Тревненско (колиби Хитровци) и Габровско. Имало заселници и от село Садина, Поповско и други Поповски села. Българско училище в селото било открито непосредствено след Освобождението, а новата му сграда била построена през 1883 г. Негов патрон става името на Васил Левски. Днес то не функционира, а децата на селото учат главно в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в град Попово.

Селото имало стара църква, построена през 1860 г., която била ограбена и полусрутена по време на Освободителната война. С нов църковен храм, носещ името на архангел Михаил селото се сдобива едва през 1934 г. Храмът и камбанарията му са ремонтирани и укрепени през 2009 г. със средства на местни дарители и по-малки суми от Българската православна църква и Дирекцията по вероизповеданията;

На 14-ти август 1934 г. село Балджи Омур е преименувано на село Медовина с министерска заповед.

Турскоезичното население напуска селото на етапи през 1914, 1928 и 1950 г., като малка част от него остава в селото. През 50-те години на 20-ти век в Медовина се заселват българи и от кюстендилските и врачанските села.

Обществени институции
* Кметство;
* Народно читалище „Иван Иванов“, основано първоначално през 1891 г.;
* Целодневна детска градина;
* Църковно настоятелство;
* Джамия;

* В землището на селото се откриват останки от различни исторически епохи: праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни некрополи, тракийско светилище, намиращо се на 1 км западно, отляво на асфалтовия път за село Посабина и др.;
* Църковен храм “Св. Архангел Михаил”, изграден през 1934 г.

За контакти :
Кметство : тел. 06033 / 2222;
моб. 0878 675864