 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Събор и храмов празник ''Св.Иван Рилски'' в с.Посабина |
ежегодно събитие |
с.Посабина,Община Попово,Област Търговище
Вашата оценка
|
Ноември 2023 |
Събор на селото — провежда се през първата неделя на месец ноември.
Железният руски п...
Църковният храм „Св. Иван Рилски“, построен във възрожденски стил през 1886 год. Иконите са създадени от късни тревненски зографи и имат датирани надписи от 1885 год. През 2007 год. църквата е основно ремонтирана;
Селото се намира на 10 км западно от град Попово, на висок хълм, на около 430 м надморска височина.
Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от 1524 год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — Пусубина, Пособина, Посъбина, Костабина, (Косабино — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от Балкана. През 1622 год. в селото е имало 66 български къщи, а административно, то попадало в кааза Херазград (Разград), вилает Провадия.
Според много старо предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името Тиджаре. През него минавал главен път от Велико Търново за Шумен, но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, кърджалии и даалии жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци.
Поради различни събития селото било местено в различни местности, намиращи се недалеч от хълма.През 1877 год. в селото имало 20 български и около 200 турски и 10 черкезки къщи. Стари предания от селото разказват за отвличане и помохамеданчване на български девойки и невести.
За пръв път руски войски наближават селото около Петровден на 1877 год. Заедно с тях българското население напуска селото, което било опожарено няколко дена по-късно. На 28 ноември 1877 год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между руснаци и турци. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на руско-турската война местните жители се върнали в селото си и го изградили отново.
Първото светско училище в селото било построено през 1877 год., а църковният храм бил издигнат през 1886 год., изграден в стила на възрожденските храмове с патрон Свети Иван Рилски. Много преди Освобождението в селото имало само малък църковен параклис. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара джамия, към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище (медресе).
* Кметство;
* Поща;
* Народно читалище „Самообразование“;
* Църковно настоятелство;
* Днешното землище на селото е било обитавано от дълбока древност, следи от която са една праисторическа селищна могила от неолита, праисторически селища, антични селища и градежи, могилни некрополи;
* Железният руски паметник, намиращ се в гробището на селото, посветен на 31 загинали руски войници от 125-ти Курски полк на 28 ноември 1877 год.;
* Мраморният паметник, намиращ се северозападно от селото, посветен на 9 загинали руски войници и офицери от 8-ми хусарски Любленски полк на 28 ноември 1877 год.;
За контакти :
Кметство : тел. 060373 / 222;
моб. 0878 675878
Селото се намира на 10 км западно от град Попово, на висок хълм, на около 430 м надморска височина.
Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от 1524 год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — Пусубина, Пособина, Посъбина, Костабина, (Косабино — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от Балкана. През 1622 год. в селото е имало 66 български къщи, а административно, то попадало в кааза Херазград (Разград), вилает Провадия.
Според много старо предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името Тиджаре. През него минавал главен път от Велико Търново за Шумен, но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, кърджалии и даалии жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци.
Поради различни събития селото било местено в различни местности, намиращи се недалеч от хълма.През 1877 год. в селото имало 20 български и около 200 турски и 10 черкезки къщи. Стари предания от селото разказват за отвличане и помохамеданчване на български девойки и невести.
За пръв път руски войски наближават селото около Петровден на 1877 год. Заедно с тях българското население напуска селото, което било опожарено няколко дена по-късно. На 28 ноември 1877 год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между руснаци и турци. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на руско-турската война местните жители се върнали в селото си и го изградили отново.
Първото светско училище в селото било построено през 1877 год., а църковният храм бил издигнат през 1886 год., изграден в стила на възрожденските храмове с патрон Свети Иван Рилски. Много преди Освобождението в селото имало само малък църковен параклис. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара джамия, към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище (медресе).
* Кметство;
* Поща;
* Народно читалище „Самообразование“;
* Църковно настоятелство;
* Днешното землище на селото е било обитавано от дълбока древност, следи от която са една праисторическа селищна могила от неолита, праисторически селища, антични селища и градежи, могилни некрополи;
* Железният руски паметник, намиращ се в гробището на селото, посветен на 31 загинали руски войници от 125-ти Курски полк на 28 ноември 1877 год.;
* Мраморният паметник, намиращ се северозападно от селото, посветен на 9 загинали руски войници и офицери от 8-ми хусарски Любленски полк на 28 ноември 1877 год.;
За контакти :
Кметство : тел. 060373 / 222;
моб. 0878 675878
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
