09.04.2023 г. - 09.04.2023 г.

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, други специалисти считат, че наименованието "Проват" в превод от старогръцки език означава овца). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

През 1388 г. след продължителна обсада Овеч (крепостта Piravada) е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.

Основната религия изповядвана в Провадия е източно-православната. Православният храм "Св. Благовещение" е известен с пищната си украса. В центъра на града се издига 300-годишната джамия „Тусун бей“, предстои възстановяване на някои стари мюсюлмански светилища в града.

Крепостта се намира над Провадия – функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна.
Обитаването ѝ започва от XI в. Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците Таш Хисар. Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II. През 1366 г. тук са затворени трима знатни рицари начело с маршала на Бургундия, за които е платен откуп 2400 златни перпера. През 1388 г. крепостта е завладяна от турците. През 1409 г. в резултат на въстание за кратко пак е българска твърдина за около три години. Крепостта се използва до края на XVII в., след което окончателно е изоставена. Над съвременния български град Провадия на планинско плато, оградено от всички страни със скали, в късноантичната епоха е издигната солидна крепост. Тя получила доста прозаичното име Проватон, което на гръцки означава "Овча крепост". Българите на Аспарух възприели направения вече от славяните буквален превод на името и във всички български документи тя се среща като Овеч. От крепост убежище, Овеч бързо се превръща в голямо селище с постоянно население. То е споменавано като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града, естествено, е разположен и солиден военен гарнизон.

През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (за когото впрочем се смята, че е от български произход) предвидливо се "разболял", качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение.

Овеч паднал под турска власт през 1388 г., когато тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин с измама нахлула през нощта след сключено примирие. "Неверниците", според турския хронист Нешри, се окопитили и оказали яростна съпротива, но били "насечени на парчета". Османците също понесли страшни загуби. Турците поддържали крепостта още стотина години. Но когато българските земи станали дълбок тил на империята, тя била изоставена. Българското ѝ население създало днешния град Провадия.

За повече информация :
Община Провадия