 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Събор на ''Св.Пантелеймон'' в с.Чешнегирово |
ежегодно събитие |
с.Чешнегирово,Община Садово,Област Пловдив
Вашата оценка
|
Август 2023 |
Всяка година през първата седмица на месец август се провежда традиционен събор на празника на изградения в близост до селото параклис на ''Свети Пантелеймон''.
Чешнегирово е едно от старите села в община Садово, като се предполага, че е възникнало през втората половина на 16 век от село Тахталъ до Филибе, което днес вече не съществува, след като още през османското владичество е било прелято в град Филибе (днес Пловдив). От това следва да се предположи, че първите чешнегировци, които са образували селото, са преселници от слятото с Пловдив село Тахталъ, известно от документи от 16 в. (Джелепкешанския регистър от 1576 г.
Отново под името Чешнегир, селото се споменава в турски регистър за джизие от 1651 г., като е указано, че към въпросната година е брояло 4 къщи. Сведения за селото има и в два френски пътеписа от 18 век. В пътеписа на френския пътешественик Пол Люкас, минал през българските земи през 1706 г., се споменава, че село Инималем (т.е. Нова махала, сега Чешнегирово) е "... село твърде голямо и населено с българи, които бяха много гостоприемни към нас...").Сведения за селото под името Иннималъ има и в пътеписа на френския пътешественик Б. Женне от 1786-1789 г. Според местните предания по време на една чумна епидемия, селото се разделило на две части: една част от населението напуснала старото поселение в равнината до бреговете на река Марица, като се изкачила на близките естествени възвишения, където образувала ново селище - приемник на старото, а именно днешното Чешнегирово.
Друга част от населението се пръснала по разни краища, като пак според местните предания част от нея образувала Садово. Кога е станала въпросната епидемия не е известно, но според сведенията на един дубровнишки пътепис, написан от неизвестен автор, минал през българските земи и през селото в 1792 г., селото вече е било разположено на възвишенията, като е указано, че името му вече е Ени махала - докато в пътеписа от 1706 г. е указано, че е долу в равнината. От всичко това следва, че въпросната епидемия е станала някъде в годините от периода 1707-1785 г.
За далечното минало на селото е известно много малко. На територията на землището на Чешнегирово е било разкрито славянско селище от периода 7-8 век. В селски двор в самото Чешнегирово е била намерена бронзова монета на гръцкия град Маронея, сечена в периода 2-1 в.пр.н.е.Също в самото село е бил намерен и железен връх на стрела.В землището на селото е бил открит и почти изцяло повреден римски крайпътен надпис,вероятно съставен на старогръцки език.
В местността "Кемера" в чешнегировско землище е била случайно намерена продупчена сребърна средновековна венецианска монета - грош, сечен от дожа Джовани Соранцо (1312-1328). Намерени са и сребърен талер от времето на австрийската императрица Мария Терезия (1740-1780), с емисия 1771 г., както и продупчена медна османска монета - мангър на султан Ахмед III (1703-1730) от 1704 г., а също така и друга османска монета - златен алтън с голям номинал, сечен от султан Абдул Хамид I (1774-1789), емисия 1774 г., също продупчена.
Отново под името Чешнегир, селото се споменава в турски регистър за джизие от 1651 г., като е указано, че към въпросната година е брояло 4 къщи. Сведения за селото има и в два френски пътеписа от 18 век. В пътеписа на френския пътешественик Пол Люкас, минал през българските земи през 1706 г., се споменава, че село Инималем (т.е. Нова махала, сега Чешнегирово) е "... село твърде голямо и населено с българи, които бяха много гостоприемни към нас...").Сведения за селото под името Иннималъ има и в пътеписа на френския пътешественик Б. Женне от 1786-1789 г. Според местните предания по време на една чумна епидемия, селото се разделило на две части: една част от населението напуснала старото поселение в равнината до бреговете на река Марица, като се изкачила на близките естествени възвишения, където образувала ново селище - приемник на старото, а именно днешното Чешнегирово.
Друга част от населението се пръснала по разни краища, като пак според местните предания част от нея образувала Садово. Кога е станала въпросната епидемия не е известно, но според сведенията на един дубровнишки пътепис, написан от неизвестен автор, минал през българските земи и през селото в 1792 г., селото вече е било разположено на възвишенията, като е указано, че името му вече е Ени махала - докато в пътеписа от 1706 г. е указано, че е долу в равнината. От всичко това следва, че въпросната епидемия е станала някъде в годините от периода 1707-1785 г.
За далечното минало на селото е известно много малко. На територията на землището на Чешнегирово е било разкрито славянско селище от периода 7-8 век. В селски двор в самото Чешнегирово е била намерена бронзова монета на гръцкия град Маронея, сечена в периода 2-1 в.пр.н.е.Също в самото село е бил намерен и железен връх на стрела.В землището на селото е бил открит и почти изцяло повреден римски крайпътен надпис,вероятно съставен на старогръцки език.
В местността "Кемера" в чешнегировско землище е била случайно намерена продупчена сребърна средновековна венецианска монета - грош, сечен от дожа Джовани Соранцо (1312-1328). Намерени са и сребърен талер от времето на австрийската императрица Мария Терезия (1740-1780), с емисия 1771 г., както и продупчена медна османска монета - мангър на султан Ахмед III (1703-1730) от 1704 г., а също така и друга османска монета - златен алтън с голям номинал, сечен от султан Абдул Хамид I (1774-1789), емисия 1774 г., също продупчена.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
