Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Събор на ''Св.Богородица'' в с.Хотово |
ежегодно събитие |
с.Хотово,Община Сандански,Област Благоевград
Вашата оценка
Всяка година на 15 август в селото се провежда събор от живущите в селото.
Надморската височина е около 150 - 200 метра. Климатът в този район се отличава с високи температури. В този регион са измерени температурни рекорди в страната. Село Хотово се намира на около 9 километра от град Сандански и на 6 километа от град Мелник
През 19 век Хотово е неголямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хотово (Hotovo) е посочено като село с 48 домакинства с 170 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 270 жители, всички българи християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хотово (Hotovo) се състои от 360 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 23 ученика.
При избухването на Балканската война през 1912 година осемнадесет души от Хотово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Минерална баня. Има няколко минерални извора. В селото е изградена и минерална пералня.
Според метеорологичната статистика района в село Хотово е район с най-много слънчеви дни в годината в България. Това обуславя и поминъка на жителите на селото - в района на село Хотово са изградени хиляди декари с лозови масиви, където се отглеждат предимно лози от прочутия сорт "широка мелнишка". Този сорт лози се нуждае от много слънце и топлина, каквито има в изобилие в този регион и не се отглежда в никои други региони в страната.
През 19 век Хотово е неголямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хотово (Hotovo) е посочено като село с 48 домакинства с 170 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 270 жители, всички българи християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хотово (Hotovo) се състои от 360 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 23 ученика.
При избухването на Балканската война през 1912 година осемнадесет души от Хотово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Минерална баня. Има няколко минерални извора. В селото е изградена и минерална пералня.
Според метеорологичната статистика района в село Хотово е район с най-много слънчеви дни в годината в България. Това обуславя и поминъка на жителите на селото - в района на село Хотово са изградени хиляди декари с лозови масиви, където се отглеждат предимно лози от прочутия сорт "широка мелнишка". Този сорт лози се нуждае от много слънце и топлина, каквито има в изобилие в този регион и не се отглежда в никои други региони в страната.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.