![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

Събор на с.Бохова |
ежегодно събитие |
с.Бохова,община Трън,област Перник
Вашата оценка
2
от 1 глас
В началото на м.Септември, първата събота от месеца, в селото има събор.
Село Бохова се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия и Черна гора Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда. Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн.Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия и Черна гора).
Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл.Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова.
Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен - т.н.знеполски (запазена падежна система - уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете "ф" и "х" и т.н.).
При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии - литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци).
Край махала Орловъц, по посока на с.Джинчовци и над с.Реяновци, в м.Бачев дол, се намира малкият необитаван манастир "Св.Богородица". Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди. Историята на селото е издадена в малка книжка. Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.
Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл.Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова.
Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен - т.н.знеполски (запазена падежна система - уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете "ф" и "х" и т.н.).
При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии - литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци).
Край махала Орловъц, по посока на с.Джинчовци и над с.Реяновци, в м.Бачев дол, се намира малкият необитаван манастир "Св.Богородица". Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди. Историята на селото е издадена в малка книжка. Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.