Фолклорни фестивали, събори и панаири

Събор на ''Илинден'' в с.Михайлово
ежегодно събитие

с.Михайлово,Община Хайредин,Област Враца

Вашата оценка
02.08.2020 г. -
02.08.2020 г.


 
Традиционият събор на селото се провежда на 2 август.
В селото по принцип се тачат и празнуват всички национални празници, също така традициите и обичаите, свързани с българския народ, като Коледа, Нова година, Лазаровден (Лазарица), Цветницана, Деня на родилната помощ (Бабинден), Трифон Зарезан, Тодоровден (когато се провежда селската кушия) и др.

След падането на България под турско владичество, от турски данъчни описвачи около 1483 година е описан Никополския санджак. Село Долна Гнойница не се споменава, което значи че то е било празно място - селяните или са изселени в Анадола, както тези от с. Цибър, или селището е разграбено и опожарено.

След кърджалийските безчинства във Врачанско в края на XVIII век, селото около Барата е опустошено, опожарено и се създава едно временно селище, на около километър от старото, но скрито и далеч от пътища в местността „Влашко селище“. В това селище се заселват българи, връщащи се от Румъния, както и такива, бягащи от родните си места на път за Влашко. Обитавано е около 15 години, и след 1800 година семействата от това ново селище се преместват отново около Барата, където и сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава „Пътеводител на Оряховска околия“), селото носи името на близкия соват (голямо пасище, мера) „Гоеница“.

След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава Долна Гнойница. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това празно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни „дефтери“ село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено „и баля“, т.е. „Горна“

За първи път на български селото е записано като Долна Гноеница в календарче „Летоструй“, издадено във Виена-Австрия през 1873 година. Там в списъка на селищата от Оряховска околия се споменава, че това село е заселено с българи.

В селището на новото място през 1848 година се открива килийно училище с първи учител Глигор Маринов от Ново село (Благово), обл. Монтана. Двадесет години по-късно се построява сграда, наричана „Хамбаря“, защото имала помещение за събраното зърно от данъци, помещение за религиозни ритуали и стая за нуждите на училището. През 1873 година се освещава новопостроената черква „Св. Параскева“ от свещеника останал да служи в нея — Атанас Попниколов. Тя е построена в дарените дворни места от фамилиите Ценьовци и Младенчовци.

При избухването на Балканската война един човек от Долна Гнойница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

За контакти :
Кметство: с. Михайлово, ул. "Васил Левски" № 4
09162 2234




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания