Фолклорни фестивали, събори и панаири

Ивановден в с.Митровци
ежегодно събитие

с.Митровци,Община Чипровци,Област Монтана

Вашата оценка
3.5 от 2 гласа
Януари 2019

 
Ивановден се празнува всяка година в с. Митровци на 20 януари (по старо), по-точно в най-близката събота до 20 януари. На този ден всички Ивановци излизат пред къщите и черпят, обикалят се всички къщи.
Фолклорни фестивали и събори
Селището е известно по турски документи (за първи път - 1666 г., в описа на Руси Стойков - "Народна библиотека "Васил Коларов".
Фолклорни фестивали и събори
Известия за 1959 г.". Т. І (VII), София, 1961, с. 324, Архив на берковския кадия) и бележки на европейски пътешественици като Митровъц и Митровица. След Освобождението от Турско робство административно му е дадено името "Митровци".

В регистъра от 1666 година е записано като селище с 13 къщи данъчно повинни. През 1881 година е имало 113 къщи и 679 души население, изцяло славянско. Най-старата махала на селото се нарича Котроманци (или Гмитренци). Вероятно това са най-старите заселници. Митровци е първото село след границата между мизийските и преходните говори, която минава между него и съседното село Бели Мел и е установена още от Беньо Цонев.

В говора старобългарската голяма носовка се изговаря като "у": рука, муж, гуска, мука,пут (от съседното село Бели Мел започват говори с "ъ" и там се изговаря: ръка, мъж, гъска, мъка и т.н.. Има запазени винителни форми:
Видо йедну жену, Срето йеднога човека, Реко на попатога и т.н.

До началото на ХХ в. се е пазела съгласната "х", но после е изчезнала навсякъде и днес се изговаря: Ристина, леб, беомо`бяхме` и т.н..
Фолклорни фестивали и събори
Църквата "Възнесение Христово" е градена през 1871 година на мястото на по-стара.
В миналото изкуствоведът Асен Василиев видял в черквата 23 икони, пренесени от по-стария храм, като едната икона била датирана от 1843 година. Черквата е строена от майстори от с. Славинье, Пиротско.В нея е била съхранявана изключително ценна златотъкана плащеница.

Днес местонахождението на плащеницата е в Чипровския музей.Някои от старите икони са откраднати или посечени. В църквата се намират стари фрески.

По времето на комунизма в България, църквата е превърната в обор за животни, а през 1995 е ремонтирана и обновена по инициативата на о.з.майор инж. Огнян Тасов, внук на осъдения от Народен Съд Захари Стефанов, и осветена от Негово Преосвещенство Видинския Митрополит Дометиян.

Селището е взело активно участие в борбата срещу турците. Към средата на XIX век (вероятно - във Видинското въстание) е участвала бойно дружина, водена от "капетана" на селото - прадядото на известния български химик проф. Иван Младенов.

Селището е стар център на кожарството, семеен занаят на всички митровчани.

През XVIII век митровски кожи (сахтиян)са получили грамоти на изложение във Виена. Етнографът Димитър Маринов, посетил селището в края на XIX век, отбелязва, че в обработката на кожите са се използвали самоделни машини, измислени от местното население. Суровини (сурови кожи) са били изкупувани от всички краища на България. След продължителна и трудна обработка голяма част от продукцията е била изнасяна за европейските държави с влак или с параход по р. Дунав, през Оряхово или Лом.

За контакти : тел. 09550/2220

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: sabori@mail.bg




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания