 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Събор на с.Челюстница |
ежегодно събитие |
с.Челюстница,Община Чипровци,Област Монтана
Вашата оценка
5
от 1 глас
|
Май 2023 |
Селският събор е всяка година в последната седмица на м. май.
В миналото се е празнувал на две дати – Спасовден и Петковден, до края на 80-те години на 20 в. се e отбелязвал само на Петковден (или в последната неделя на м. окотмври), а от около 15-20 години – само в края на май.
Челюстница е разположена в южните склонове на Широка планина (част от Предбалкана), в община Чипровци, на около 23 километра от Монтана. Релефът е полупланински. На около 1 км от селото минава р. Огоста (или Огост), в чиято красива долина са най-плодородните земи на Челюстница. През селото протича р. Дичовица, която извира от местността Извор и се влива в Огоста. Характерни за пейзажа са така наречените от местните хора лиски и венци – варовикови скалисти местности и надвиснали над пропасти зъбери. В местността Джонкин дол са известни входовете на две пещери, които не са изследвани. В местността Предел има разработено находище на конгломерат. Почвите са бедни. Растителност: широколистни (дъб, габер, елша, скоруша) и иглолистни гори (бор). Отглеждат се лозя, овощни и зеленчукови градини, царевица, пшеница, картофи. В последните 10 години обработваемите площи силно са намалели. Животински свят: сърна, глиган, лисица, язовец, белка, костенурка и др.
Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир. Легендата продължава с Чипровското въстание от 1688 г., когато в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 човека. Твърди се, че телата на жертвите са образували Балтин чукар. Там години по-късно са намирани детски главички, посечени от турския ятаган. Оттук идва сегашното име на селото – Челюстница. Има още едно предположение за старото име на селото - Челестница. "Балтин чукар" се състои от масивна скала и няма признак да е надгробна могила. Там наистина са клани българи от турците, "присъствали" в нашите земи.
В село Челюстница има 6 обекта, обявени за паметници на културата:
Надгробна могила южно от селото;
Средновековна крепост в местността "Градище" 4 км. северно от селото;
Средновековно селище на 2 км южно от Челюстница;
Антична и средновековна крепост "Калето" на 2 км южно от селото;
Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от село Челюстница, наречен Войнишки паметник и строен 1934-38 г.
Църквата "Св. Параскева", строена през 1854 г. от едри каменни блокове. Известният в средата на 19 в. археолог Борис Дякович, съобщава за два антични камъка с латински надписи, вградени от двете страни на църковната врата, които са от 233 г. и са издълбани върху гранит. Сега тази ценност е разбита, ограбена, потрошена.
За контакти :
тел. 09552/2219
Челюстница е разположена в южните склонове на Широка планина (част от Предбалкана), в община Чипровци, на около 23 километра от Монтана. Релефът е полупланински. На около 1 км от селото минава р. Огоста (или Огост), в чиято красива долина са най-плодородните земи на Челюстница. През селото протича р. Дичовица, която извира от местността Извор и се влива в Огоста. Характерни за пейзажа са така наречените от местните хора лиски и венци – варовикови скалисти местности и надвиснали над пропасти зъбери. В местността Джонкин дол са известни входовете на две пещери, които не са изследвани. В местността Предел има разработено находище на конгломерат. Почвите са бедни. Растителност: широколистни (дъб, габер, елша, скоруша) и иглолистни гори (бор). Отглеждат се лозя, овощни и зеленчукови градини, царевица, пшеница, картофи. В последните 10 години обработваемите площи силно са намалели. Животински свят: сърна, глиган, лисица, язовец, белка, костенурка и др.
Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир. Легендата продължава с Чипровското въстание от 1688 г., когато в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 човека. Твърди се, че телата на жертвите са образували Балтин чукар. Там години по-късно са намирани детски главички, посечени от турския ятаган. Оттук идва сегашното име на селото – Челюстница. Има още едно предположение за старото име на селото - Челестница. "Балтин чукар" се състои от масивна скала и няма признак да е надгробна могила. Там наистина са клани българи от турците, "присъствали" в нашите земи.
В село Челюстница има 6 обекта, обявени за паметници на културата:
Надгробна могила южно от селото;
Средновековна крепост в местността "Градище" 4 км. северно от селото;
Средновековно селище на 2 км южно от Челюстница;
Антична и средновековна крепост "Калето" на 2 км южно от селото;
Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от село Челюстница, наречен Войнишки паметник и строен 1934-38 г.
Църквата "Св. Параскева", строена през 1854 г. от едри каменни блокове. Известният в средата на 19 в. археолог Борис Дякович, съобщава за два антични камъка с латински надписи, вградени от двете страни на църковната врата, които са от 233 г. и са издълбани върху гранит. Сега тази ценност е разбита, ограбена, потрошена.
За контакти :
тел. 09552/2219
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
