![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

Обредни игри ''Саяджилар'' в с.Развигорово |
ежегодно събитие |
с.Развигорово,Община Хитрино,Област Шумен
Вашата оценка
3.5
от 2 гласа
Саяджълар/Джамал се провежда след харман, понякога два пъти. Саяджълар, Джамалар - есенни ергенски игри, свързани с плодородието.

В по-ново време у българските мохамедани все още са запазени следните маскарадни игри:

Деде оюну, Арап оюну - изпълнявани по време на сватба или байрам (празник);
Бешикли - пролетна моминска игра с имитация на конник (бешикли) при алианите в Кубратско и Тутраканско, изследвана от Люб. Миков (1994).
Календарното им закрепване ги свързва с есенната обредност (Саяджълар, Джамалар); настъпването на новата година (Навруз) и прехода зима-пролет (Деде оюну) и пролетната обредност и празника Хъдрлез (Бешикли). Очертаната картина съвсем не е пълна, засега може да се твърди, че по-широко са представени есенните ергенски игри, а сватбените, байрамските и пролетните момински игри са частично съхранени.
Повечето от игрите имат ограничен - локален или етно-конфесионален характер - и са в процес на постепенна трансформация (откъсване от обредното начало, модернизация, карнавализация), което още повече затруднява тяхното изучаване.
Названията, под които обичаят е известен, обикновено идещи от името на централния обреден персонаж, са: саяджъ/саяджълар, джамал/джамалар, камила, рогач. Някои от тях (джамал, камила) са семантично тъждествени, образувани съответно от арабското и от българското название на камилата, а “саяджъ” - от “сая” - ‘кошара, помещение за добитъка’ - съответства на скотовъдния му аспект.
Маскирането, днес непоследователно спазвано, се изразява в почернянето на лицето със сажди, а костюмирането на обредните лица е в животински (кози, овчи) кожи или - техни реликти, в парцаливи стари дрехи. Централният обреден персонаж - козелът/ камилата - е имитиран (Развигорово) или възпроизведен чрез зооморфно съоръжение.
Обредното действие включва обиколка на цялото село и посещение по домовете; опити за открадване на бабата-момата-козела; събиране на дарове. На ритуалния танц на козела и козлетата съответства ритуалното търкаляне на кукера по пода на посетения дом.
От друга страна, като възможен исторически прототип на обичая Саяджъ/Джамал може да се допусне известната “Битка на камилата” (Camal). Това била битка между войските на четвъртия халиф Али и на третия халиф Осман, състояла се ок. 656 г.
Наречена била така, защото сражението било наблюдавано от Аиша, любимата жена на пророка Мохамед, възседнала камилата си . Народното название на обичая съхранява името джамал (камила), а централно действащо лице на маскарадната група е камилата - обобщена представа на Аиша, яздеща камила.
За контакти : Кметство :ул. СЛАВЯНКА 12 ; 05345 215
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.