Фолклорни фестивали, събори и панаири

Събор на с.Аврен
ежегодно събитие

с.Аврен,Община Крумовград,Област Кърджали

Вашата оценка
Септември 2021

 
Предпоследната или последната седмица на м.Септеври(обикновено петък и събота).
Село Аврен се намира в планински район, на около 4 км от държавната граница с Гърция. На 6-7 километра източно от селото се намира Черничево, а на около 4 километра в западна посока Девесилово.

Село Аврен се намира на 20 км от гр. Крумовград ( наричан още Кошу-Кавак от местното туркоезично население). На територията на селището се намират реките — Осогово и Ряката-както и в миналото, така и днес те са с голямо стопанско значение за местните жители. Други две реки намиращи се на изток и запад са съответно: на изток река Малка Ряка, която дели Аврен от земите на селата Черничево и Благун, а на запад река Мъгленишка (известна е и с имената като Мутрюва ряка, Воденицата и др.)

Почти в центъра на селището се издига хълмът, на който се намират старите гробища на християните от днешното село. Като се изключат върховете край границата, това е най-високата точка в района.

Най-старите местни жители, които са установени, са траките. В района на селото има материални следи от античната тракийска цивилизация. Открити са две могили — едната е в местността Тумбата, а другата е край старото християнско гробище. Те са разкопани и ограбени.

През Средновековието в Южните Родопи населението е било българско и християнско. По устно предание е известно, че старото българско име на село Аврен е Бели пран. В османската епоха селото е преживяло период на насилствена ислямизация, било е разорено и след това издигнато отново в близост до останките от старото поселище. Населението е българско по произход и език, но принадлежи към две вероизповедания — християнство и ислям.

В края на 19 век жителите на селото се включват в борбата за църковна независимост на българите — християни в Ивайловградския край, заедно със съседите си от село Черничево. В началото на 20 век авренци и черничевци изграждат тайни комитети на ВМРО и служат като куриери на освободителната организация, деяние, което съвременникът и по-късно историк на тези събития Христо Караманджуков оценя като пример за голяма смелост, защото двете български села били обкръжени от плътна мюсюлманска маса.

През 1913 г., когато е извършено известното разорение на тракийските българи, описано от акад. Любомир Милетич в „Разорението на тракийските българи“, някои от жителите — мюсюлмани на Аврен участват в избиването на християни. Характерното, което споменава изследователят на местната история д-р Ламбо Колев, е, че тези доброволно включили се в башибозука местни жители са избивали повече хора в съседното Черничево, отколкото в собственото си село.

Църквата "Св. Николай Чудотворец", построена по инициатива на отец Боян Саръев и осветена на 20 септември 2008 г. Други забележителности на село Аврен са: параклисът, построен на мястото на разрушената църква в м. Селището; старата църква "Св. Илия ", построена през 1870 г. - при нея е и най-старото училище. Част от църквата, мраморна плоча, която е била вградена над входа ѝ се намира днес в музейната сбирка в гр. Крумовград. В селото има Паметник на избитите от башибозука по време на Балканската война (1912-1913) 42 жени и деца от с. Манастир,Гюмюрджинско.

Читалището „Народни Будители“ също представлява културно наследство за местните жители. Основано през 1925 г., то развива дейността си и до днес.

За контакти :
Телефон пощенска станция: 036 452 218




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания