Октомври 2023

Празникът започве в 10 часа с водосвет пред възстановената Боярова чешма.

Новата чешма е изградена от майстор Димитър Чешмеджиев с помощта на работници от временната заетост.

Освен големия концерт с участието на много състави, събора е обогатен с още две съпътстващи мероприятия:
- Кулинарна изложба на тема "От жито с любов"
- Постоянна етнографска сбирка в едно от свободните помещения на библиотеката.

Празникът продължава с фолклорна програма, в която участват състави от региона.

Корените на родство между селата Садина и Срацимир датират до 1830 година, когато се предполага, че е възникнало село Караорман (Срацимир), разказаха историци. Те припомниха, че след руско-турската война и подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г., тръгва най-голямата изселническа вълна от България.

Близо 1000 семейства от Русенско и Разградско се отправят към Бесарабия, Влахия и Молдавия.

Няколко години по-късно бежанците започват да се връщат, а Силистренският край им бил на път. Първите заселници в Срацимир са от селата Кривня и Садина. Садинци се установяват и в съседните на Срацимир села Бръчма, Бабук и Главан.

Днес в Срацимир живеят наследници на един от първите родове в селото – Карамочевия род, от който е Стоян Петров, участвал с четата на Гоце Делчев през 1903 г. в Илинденското въстания в Македония.

Свидетелство за съхранената памет в Срацимир е и Бояровата чешма, която носи името на Бояровия род. За първи път на извора се натъкват Илия Бояров и Ангел Петров – Даскала. През 1926 година, заедно с другите двама братя Боярови – Минчо и Неделчо, те издигат първата селска чешма в центъра на Срацимир.

В село Срацимир плануват чешмата да стане център на земляческа среща на срацимирци от България и чужбина.

За контакти :
Кметство : тел. 0888 696 - 269
Кметство: с. Срацимир, ул. 'Четвърта' №4

За повече информация :
НЧ Иван Вазов - 1941 с. Срацимир Facebook