![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

Лазаруване в с.Микрево |
ежегодно събитие |
с.Микрево,община Струмяни, Област Благоевград
Вашата оценка
3
от 1 глас
Традиция е ОДЗ “Снежанка” да празнува всички празници. На Лазаровден децата облечени в народи носии и венчета посещават черквата и лазаруват по домовете.
Цял ден гласчетата им огласят улиците и дворовете на селото. На Великден – шарят яйца. Така педагогическия колектив възпитава у децата любов към българския бит и култура и към християнските добродетели.
През 19 век Микрево е малко село, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 година към Петричката каза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (Mikrovo) е посочено като село със 16 домакинства с 12 жители мюсюлмани и 20 жители българи.
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в Микрово живеят 112 души българи християни..През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.Над селото има така нареченити бункери останали от Втората световна война.Има тунели ,които водят до съседните села Струмяни и Каменица,където хората са се криели от атаките.Дори тунелът към Струмяни минава под р.Струма.След края на войната тунелите били зазидани
Микрево нараства след миграцията на жителите на село Горно Решково и голяма част от жителите на Село Палат . След присъединяването на областта към България в 1912 година, хората от планината слизат долу в полето, където почвата е по-плодородна и има възможност за отглеждане на повече селскостопански култури. След това започват да мигрират и хора от други села в Малешевията и така селото добива сегашния си вид.
За контакти :
07434 31 51
През 19 век Микрево е малко село, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 година към Петричката каза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (Mikrovo) е посочено като село със 16 домакинства с 12 жители мюсюлмани и 20 жители българи.
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в Микрово живеят 112 души българи християни..През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.Над селото има така нареченити бункери останали от Втората световна война.Има тунели ,които водят до съседните села Струмяни и Каменица,където хората са се криели от атаките.Дори тунелът към Струмяни минава под р.Струма.След края на войната тунелите били зазидани
Микрево нараства след миграцията на жителите на село Горно Решково и голяма част от жителите на Село Палат . След присъединяването на областта към България в 1912 година, хората от планината слизат долу в полето, където почвата е по-плодородна и има възможност за отглеждане на повече селскостопански култури. След това започват да мигрират и хора от други села в Малешевията и така селото добива сегашния си вид.
За контакти :
07434 31 51
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.