![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Религиозни и храмови празници

Храмов празник ''Летен Атанасовден'' и събор на с.Кърналово |
ежегодно събитие |
с.Кърналово,Община Петрич,Област Благоевград
Вашата оценка
2.5
от 2 гласа
Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на 2 май - ''Летен Атанасовден''.
През 1870 година е построена църквата "Св.Атанасий Александрийски" (паметник на културата). През 1893 година в селото е разкрито българско начално училище.
Празникът е бил известен с борбите си. Пристигали борци от цялата Отоманска империя. Разделяли са се в две категории: най-силните са се борили за "башо" , а другите, в по-слабата категория - за "орта". Баш пехлинанина или победителя е получавал като награда овен , а в по-слабата категория получавал агне.Борбите са се провеждали на поляната над църквата, която носи името "Ридо". От началото на 70-те години на миналия век, борбите се провеждат на новопостроения стадион на селото, съпроводени от фолклорна програма и народни хора.
Село Кърналово е разположено на 8 километра северно от общинския център Петрич в югоизточното подножие на планината Огражден в Петричката котловина.
Според народно предание селото възниква в месността Наново (на около 4 километра северно от селото), но по-късно жителите му се преместват на днешното място. В момента от старото село Наново са останали само руини. В същата местност са провеждани археологически разкопки, при които са намерени находки от римската епоха.
Кърналово се споменава в османски документи от края на 15 век, 1570 и 1664-1665 година. Според данъчен регистър от 1570 година в селото живеят 160 български-християнски домакинства и 4 мюсюлмански.
През 19 век поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с добитък и памук. Кърналово е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. По време на войната жители на селото се включват в четата и милициите на капитан Никола Парапанов. Седем души от Кърналово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Празникът е бил известен с борбите си. Пристигали борци от цялата Отоманска империя. Разделяли са се в две категории: най-силните са се борили за "башо" , а другите, в по-слабата категория - за "орта". Баш пехлинанина или победителя е получавал като награда овен , а в по-слабата категория получавал агне.Борбите са се провеждали на поляната над църквата, която носи името "Ридо". От началото на 70-те години на миналия век, борбите се провеждат на новопостроения стадион на селото, съпроводени от фолклорна програма и народни хора.
Село Кърналово е разположено на 8 километра северно от общинския център Петрич в югоизточното подножие на планината Огражден в Петричката котловина.
Според народно предание селото възниква в месността Наново (на около 4 километра северно от селото), но по-късно жителите му се преместват на днешното място. В момента от старото село Наново са останали само руини. В същата местност са провеждани археологически разкопки, при които са намерени находки от римската епоха.
Кърналово се споменава в османски документи от края на 15 век, 1570 и 1664-1665 година. Според данъчен регистър от 1570 година в селото живеят 160 български-християнски домакинства и 4 мюсюлмански.
През 19 век поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с добитък и памук. Кърналово е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. По време на войната жители на селото се включват в четата и милициите на капитан Никола Парапанов. Седем души от Кърналово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.