 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Религиозни и храмови празници
Храмов празник ''Св. цар Борис'' в с.Камена |
ежегодно събитие |
с.Камена,Община Петрич,Област Благоевград
Вашата оценка
|
02.05.2023 г. - 02.05.2023 г. |
2 май - Борисовден - празник на черквата в Камена.
Село Камена се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в живописна местност на западния бряг на река Камешница.
Село Камена е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, античността и средновековието. В месността "Великденската цръква" (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековена църква.
Камена се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1606 и 1664-1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 55 християнски домакинства.
През 19 век Камена е селище със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Камена е посочено като село със 85 домакинства със 103 жители мюсюлмани и 132 жители българи. Поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с ориз и памук. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Каменно брои общо 330 души, от които 150 българи-християни, 180 турци.
Всички християни от Камена са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 176 българи патриаршисти.
Село Камена е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, античността и средновековието. В месността "Великденската цръква" (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековена църква.
Камена се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1606 и 1664-1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 55 християнски домакинства.
През 19 век Камена е селище със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Камена е посочено като село със 85 домакинства със 103 жители мюсюлмани и 132 жители българи. Поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с ориз и памук. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Каменно брои общо 330 души, от които 150 българи-християни, 180 турци.
Всички християни от Камена са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 176 българи патриаршисти.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
