Религиозни и храмови празници

Храмов празник на''Рождество Богородично'' и Събор в с.Голешово
ежегодно събитие

с.Голешово,община Сандански,Област Благоевград

Вашата оценка
08.09.2023 г. -
08.09.2023 г.


 
Всяка година на 8 септември Рождество Богородично - Рожен, в черквата ''Свето Успение Богородично'' в село Голешово се организира традиционен събор с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната.
Фолклорни фестивали и събори
От старо време навръх Малка Богородица в първите дни на златния есенен септември, свидното ни Голешово ни събира с много вълнение - и живеещите тук, и разпилените по всички посоки на България.

Ние, неговите чеда, идваме, за да, докажем, че родните домове, улиците, старото училище, местностите, в които премина нашето детство, не са се изтрили от паметта ни, че този свят ще бъде в сърцата ни завинаги.

Нека отдадем почит и уважение кьм ярката диря в българската духовност и във възпитанието на поколенията от селото на нашата черква "Свето Успение Богородично" , чиито празник отбелязваме всяка година.

Уверени сме,че където и да се намира днес човек,роден в село Голешово,той все така изпитва уважение, преклонение и любов кьм родното си място. То ни е дало първата глътка планински въздух, то ни е научило да се борим с трудностите, да бъдем достойни хора. Макар и в годините на своя залез, село Голешово има траен живот в нашите мисли, то ни обединява с неподозирана сила. То ни кара да се чувстваме близки, свързани един с друг в общия родов корен.

Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „Свети Димитър”, построена през 1833 г. и „Успение Богородично”, построена през 1853 г.

Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611-1617, 1623-1625 г. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място.
Фолклорни фестивали и събори
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците.

Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през 17 - 18 век българи от Западна Македония, принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо.

Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Подредената в нея музейна експозиция е занемарена.

През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си "Хайдушки копнения", следното:
"Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала На утринното небе."
Фолклорни фестивали и събори
В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.

Хижа Извора
Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, Област Благоевград. близкото минало хижата е била гранична застава. Околността и прилежащия район на планината Славянка са влизали в граничната зона с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи.
Фолклорни фестивали и събори
Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на девствената гранична планина Алиботуш.

За контакти : Кметство :0878838684

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания