Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Религиозни и храмови празници
Храмов празник на''Рождество Богородично'' и Събор в с.Голешово |
ежегодно събитие |
с.Голешово,община Сандански,Област Благоевград
Вашата оценка
Всяка година на 8 септември Рождество Богородично - Рожен, в черквата ''Свето Успение Богородично'' в село Голешово се организира традиционен събор с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната.
От старо време навръх Малка Богородица в първите дни на златния есенен септември, свидното ни Голешово ни събира с много вълнение - и живеещите тук, и разпилените по всички посоки на България.
Ние, неговите чеда, идваме, за да, докажем, че родните домове, улиците, старото училище, местностите, в които премина нашето детство, не са се изтрили от паметта ни, че този свят ще бъде в сърцата ни завинаги.
Нека отдадем почит и уважение кьм ярката диря в българската духовност и във възпитанието на поколенията от селото на нашата черква "Свето Успение Богородично" , чиито празник отбелязваме всяка година.
Уверени сме,че където и да се намира днес човек,роден в село Голешово,той все така изпитва уважение, преклонение и любов кьм родното си място. То ни е дало първата глътка планински въздух, то ни е научило да се борим с трудностите, да бъдем достойни хора. Макар и в годините на своя залез, село Голешово има траен живот в нашите мисли, то ни обединява с неподозирана сила. То ни кара да се чувстваме близки, свързани един с друг в общия родов корен.
Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „Свети Димитър”, построена през 1833 г. и „Успение Богородично”, построена през 1853 г.
Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611-1617, 1623-1625 г. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място.
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците.
Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през 17 - 18 век българи от Западна Македония, принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо.
Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Подредената в нея музейна експозиция е занемарена.
През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си "Хайдушки копнения", следното:
"Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала На утринното небе."
В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.
Хижа Извора
Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, Област Благоевград. близкото минало хижата е била гранична застава. Околността и прилежащия район на планината Славянка са влизали в граничната зона с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи.
Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на девствената гранична планина Алиботуш.
За контакти : Кметство :0878838684
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.