Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Религиозни и храмови празници
Храмов празник на Роженският манастир ''Рождество Богородично'' |
ежегодно събитие |
с.Рожен,Община Сандански,Област Благоевград
Вашата оценка
4.7
от 3 гласа
Празникът на Роженския Манастир е на 8-ми Септември, когато се събират хора от цялата страна, за да се повеселят и да участват в тържествата. Роженски манастир "Рождество Богородично", XVII век, действащ, Mъжки, Санданска духовна околия.
Роженският Манастир е най-големият манастир в Пиринска Македония и втори по големина след Рилския в страната. Той е един от няколкото средновековни български манастира, добре запазени и до днес. Разположен е в ниската част на Пирин, на около 1 км югозападно от с. Рожен и на около 2,5 км североизточно от гр. Мелник.
Според летописи, съхранявани в Атон, Гърция, манастирът е създаден през 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, в последствие дава името си на близкото село Рожен.
По време на царуването на цар Калоян (1197-1207) , Деспот Алекси Слав, деспот на региона, обогатява манастира с няколко нови сгради. През XVII в. той бива опожарен, но в началото на XVIII в. Манастирът и сградите около него са възстановени с финансовата помощ на българи от региона. Реконструкцията започва през 1715 г и завършва през 1732 г. От този период датират и повечето от стенописите тук. Запазени са и стенописи от 1597, 1611, 1715 и 1732 г.
Манастирът достига своя апогей през XIX в, когато става регионален духовен център и придобива много земи. По време на турското робство попада под гръцко влияние. Превърнат е в метох на Иверския светогорски манастир, но от 1912 г отново става български. Спорът за собствеността над тази обител се решава едва през 1921 г от арбитражния съд в Хага, където правата се отстъпват на България.
Манастирският комплекс се състои от църква, параклис – костница, стопански и жилищни сгради.
Дворът му е с неправилна шестоъгълна форма като от 5-те си стени е ограден с жилищни постройки, а от 6-тата - с висок зид. Постройките оформят вътрешния двор на манастира, където се намира и църквата. Тя представлява трикорабен, триапсиден, безкуполен храм, с двуделен притвор, с открити галерии от юг и запад.
Северният дял на притвора е оформен като параклис, посветен на Св. Св. Козма и Дамян и в него е забележителният с реализма си ктиторски портрет на Мелания монахиня (1732 г.).
До манастира се намира и двуетажният параклис-костница "Рождество на Св. Йоан Кръстител'' , който е построен през 1597 г. Стенописите в параклиса са от 1662 г. На около 200 метра източно е черквата "Св. Св. Кирил и Методий", построена през 1914 г., за да обслужва българите, които не били допускани в манастира, докато е бил в гръцко владение.
Инициативата за построяването й е на Яне Сандански, чийто гроб днес се намира пред черковната апсида.
Роженският манастир е един от шедьоврите на средновековието. Известен е със своите дърворезбовани иконостаси и стъклописи. През Средновековието тук майсторството си са показвали дърворезбари от Дебърската и Самоковската школа, свидетелство за което е най-често срещаният мотив - „лозата”. Прочутата калиграфска школа оставя великолепни образи.
И до днес в църквата в Ерусалим се пази един от най-хубавите ръкописи от XIV в – „Тълкованието на Йов”, писан в Роженския Манастир и занесен в Ерусалим от Патриарх Доситей през 1674 г.
Манастирската традиция на Атон повелявала всеки метох да има копие от най-прочутия чудодеен образ, намиращ се в дадената светогорска света обител.
В контекста на тази традиция, за Роженския манастир през 1790 година е било направено копие на чудотворната Богородична икона от монах иконописец на име Яков.
Много е интересна историята на този необикновен образ извършващ чудеса. Той е бил нарисуван в зората на ранното християнство, още през 1-то столетие. Според църковно предание автор на тази икона е бил Св. Апостол Лука. Той бил пръв иконописец след възникването на Христовото учение.
Днес това най-голямо съкровище на Роженския манастир грижливо се съхранява от братята в един кивот и е изложено за поклонение в параклиса „Св. св. Козма и Дамян”.
Телефон: +359 886 725 263; +359 7437 222
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.