09.08.2023 г. - 09.08.2023 г.

Параклис “Св. Пантелеймон” Намира се на 1 км южно от Бръшлян, покрай приток на р. Катун. Параклисът е изцяло възстановен през 1996 г. Аязмата към него е много популярна, тъй като се вярва, че има лечебни свойства.

И днес вековните дървета край параклиса впечатляват посетителите му. До параклиса е изграден кът за отдих - заслон с маси, пейки и огнище.

Параклис “Св. Марина”
Намира се в източния край на с. Бръшлян. Параклисите и столнините, посветени на Св. Марина, в Странджа обикновено се строят до пещери или скални ниши. Параклисът в с. Бръшлян обаче излиза от тази древна традиция, за да се впише в най-старата легенда, свързана с основаването на селището:

В далечни времена, когато на това място още нямало селище, границите му трябвало да се очертаят с особен обряд. Точно по време на пълнолуние, от залез слънце до първи петли, двама братя близнаци трябвало да заорат кръг с рало, теглено от два вола близнаци. Първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга. Затова издигнали върху незаораното място параклис и го нарекли “Св. Лефтера” (според легендата Св. Марина е лефтера, т.е. мома).

И до днес бръшлянци го наричат “Малката църквичка”.

Параклис “Св. Петка”
Намира се на около 2 км на изток от село Бръшлян. До параклиса се стига по маркирана туристическа пътека, която започва от селото и води към м. Въжиево. Св. Петка се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват лечебни свойства. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал при аязмата.

Вярата, че лекува екземи, води тук хора от цяла Югоизточна България.

Спазва се древен ритуал - преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмата - за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в свещения извор – за “откупуване” на здравето.

На празника на светицата през м. юни хората се събират тук и приготвят курбан за здраве. Вярват, че аязмото си има свое животно-покровител - златно смокче, дълго “колкото една педя”.

Филекът се празнува единствено и само в Странджа.
Това е младежка пролетна игра по време на Великите пости, когато музиката е забранена. Пролетни младежки игри, изпълнявани една седмица преди Великден. Възстановен в гр. М. Търново и с. Бръшлян.

На тези игри младите хора се опознавали, а годениците са се срещали под зоркото око на възрастните.

Всяка неделя на момите и ергените се давала възможност да се сближават чрез играта, да изразят предпочитанията си и да изберат своя бъдещ партньор. Най-интересни са напевките на годениците.

Те отразявали характера или външния вид на момите и ергените:
“Манда е джанъм, Манда е кюпче медено” (закръглено)
“Дона е каца рибена” (ниска и дебела)
“Яна е въшка на чело” (горделива)

Църква “Св. Димитър”
На мястото, на което в края на ХVІІ век е издигната църквата, в древността се е намирало тракийско светилище. Счита се, че то е било посветено на бога на плодородието и виното Дионис.

Църквата “Св. Димитър” е типичен представител на местната възрожденска култова архитектура. През 1975 г. е обявена за паметник на културата, а през 1982 г. за архитектурен паметник с национално значение.

Уникалната камбана от първата половина на ХІХ в, излята в гр. Ярославл – Русия, може да се види и днес.

Храмът е вкопан в земята и в миналото е бил ограден със зид, висок около 2.50 м. Централното вътрешно пространство е вкопано, за да се получи вътрешен простор. Отвън е потърсено ефектно оформление на фасадите с помощта на добре издялани блокове от бигор. Откритото преддверие (нартика) с помещението за килийно училище са пристроени около 1870 г.

В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис, с посветителен надпис на старогръцки език:

На Зевс-Дионис жертвеник тука направих,
Аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх;
Зарад високата чест, по жребий получена, и за децата ми,
И за моите мисти. Спаси ги, блажен Дионисе!

За повече информация :
Село Бръшлян
Бръшлян - забележителности