Религиозни и храмови празници

Храмов празник ''Св. Богородица'' и Събор в с.Радуил
ежегодно събитие

с.Радуил,Община Самоков,Софийска област

Вашата оценка
3.5 от 4 гласа
15.08.2019 г. -
15.08.2019 г.


 
Всяка година на 15 август, Църковният празник "Света Богородица", се провежда традиционен събор на селото.
Фолклорни фестивали и събори
По времето на Турското робство Радуил е под закрилата и привилегията на закона на рударските селища в турската империя. В него не е имало турско население с изключение на собственика на маданите (ковачници за желязо). Той е наемал хората работещи на „ Видните където се е топяло желязото и на „Маданите", където е ставало изковаването на готовото желязо във вид на „Расовичи" - пръти и така е извозвано до Турция.
Фолклорни фестивали и събори
Основната час от населението на селото са се занимавали с направата на дървени въглища - кюмюр. Земеделието е било слабо развито. Последният мадан в с. Радуил е и последен работил на Балканския полуостров, той заглъхва през 1900 година.

Като поминък на населението остава дърводобивът и дървопреработването. Изграждат се десетки бичкии за бичене на трупи. През 1920 г . се създава дървопреработваща кооперация „ Самопомощ „ . Тя закупува гатер от Австрия. Изгражда и водна юзина за ток а впоследствие и парова централа. В селото светват и първите електрически лампи с произведения ток от юзината на кооперацията. Освобождението на с. Радуил от турско робство става след съединението на Княжество България с Източна Румелия Дотогава Радуил е гранично селище. И сега землищната ни граница между Радуил и гр. Самоков е старата държавна граница.

Ахмед Мелек паша изпраща Евлия Челеби - турски изследовател в България и той я описва в пътеписите си . Случайно попаднал в с. Радуил той пише:
„Селото се намира при изворите на великата и много известна река Хеброс(р. Марица).която се влива пълноводна и могъща в Мраморно море .Върхът под който тя извира се вижда от селото целият обвит в преспи. Мисля ,че ако Алах реши да слезе на земята някога то той ще се появи оттам. Реката преминава през селото ,а по двата и бряга представляващи просторни ливади и благодатни ,окичени с плодове градини ,са наредени са наредени къщите около триста на брой. Населението изповяда християнска заблуда , няма правоверни. Радуил е повече от Рая „

Иван Вазов посещавайки Радуил на път към Великата Рилска пустиня пише за него:
„ Никъде не съм виждал такава дивна природа селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини от ляво и от дясно го притискат стремейки се да се съберат на юг дето стена им прегражда небосклона . Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче ,потънало в зеленина и свежест се гуши село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планински мир от нея вееше поезията на колосално зелено.
Аз никъде в България не съм виждал село в по омайна местност в по - разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия. „

В Радуил е живял в продължение на една година писателя Христо Смирненски -Изпратен на чист въздух да лекува жълтата гостенка . Тук той пише много от разказите си като един от тях е „ Пожар в Рила „ Друг живял повече от двадесет години е скулптура Христо Лозев. От неговата ръка е направен паметника в центъра на селото в чест на загиналите Радуилци през 1912-1913 г., през 1915 Христо Лозев е изработва и българските пощенски марки.

В с.Радуил е живял и работил големият български писател Николай Хайтов. Започва работа като инженер-лесовъд в Радуилския участък на горско стопанство "Боровец" през 1952 г. работи до 1954 г. когато влиза в конфликт с началницити си, заради отпуснатата суха и паднала дървена маса за нуждите на местното население. Годините прекарани в с.Радуил описва в книгата си "Дневник"- книга първа - издадена 1988 г. По случай 90 годишнината от рождението на Николай Хайтов, през 2009 г. признателните Радуилци издигнаха чешма-паметник. Много сюжети от негови разкази са увековечени там.

Старата черква е построена по времето на турското робство и в противоречие на всички турски закони е построена на най високото място на селото и високо над земята .За нея е бил издействан специален указ от пашата. Новата черква е построена през 1900 г. . И двете черкви са богато изографисани . Също така богато са изографисани някои от параклисите и манастира „ Покров Богородичен"

Една от забележителностите на селото е старата черква "Св. Никола", която датира от 10 век. Селото е заобиколено от 12 параклиса и един манастир. Манастирът се казва "Света Богородица". В двора му има спално отделение и кухня.Много е красиво.Който може нека да посети манастира в събота и неделя,за да се убеди колко е красиво. С помощта на Църковното настоятелство, отец Николай и местното население се построи и 13 параклис "Св. Димитър", на едно от красивите места в Радуил.

Радуил е известен с неповторимият си боб, който няма аналог. Вкусът му е просто уникален. Радуилци си имат една приказка: „Радуилецът е оцелял, защото боб е ял!“!В килограм боб има 2 кила масло, с което го запържваме!Да, така е, и килограм от този боб струва 10 лева.Е, малко е скъпичко, ама който има възможност да си купи да го пробв! Ако ли не - си купете колбас, който никак не е по-лош от боба.Радуилският боб е оценен със златен медал от Пловдивския панаир при цар Фердинанд.

За контакти:
Кметство: 071292121

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания