Религиозни и храмови празници

Събор на ''Св. Марина'' в с.Сакарци
ежегодно събитие

с.Сакарци,община Тополовград, Област Хасково

Вашата оценка
3 от 1 глас
17.07.2023 г. -
17.07.2023 г.


 
Празник на с.Сакарци – 17 ЮЛИ, Св.Марина.
Фолклорни фестивали и събори
Селото се споменава от хайдути, действащи в края на XVIII и началото на XIX век по Източните Родопи, Сакар и Странджа.
Фолклорни фестивали и събори
Тогавашното му име (и до 11.01.1950 г.) е Крушево, жителите му се славели като добри лозари и винари, отглеждали са се тютюн, биволи и камили.

Прочутият хайдутин Ангел войвода,
родом от село Дрипчево се е укривал в Крушево и според легендата е заровил в близост до него част от съкровището си. През последните десетилетия на XVIII и началото на XIX в. района става арена на кърджалийски набези.

По това време там шета Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево, станал по-късно игумен на манастира „Света Троица”.

В 1829 г. по време на Руско-турската война селото заедно с другите селища в Страндженско-Сакарският край получава от руският гарнизон на Созопол 2000 нови пушки изпратени от Одеса на възстаналите българи отхвърлили турската власт в Източна Тракия.

По-късно селото е опустошено от турците, оцелелите се преселват и образуват заедно със заварените там българи голямото с. Хлябово. След немного години част от бежанцте се връщат в старото землище и подовяват живота на селото, но вдигат къщите си далеч от пътя на по-скрито място.

В края на 1877 г. селото отново е заплашено от разорение от скитащи се дезертори от разбитата турска армия, бягащи към Цариград. Те са пресрещнати от въоръжените мъже от малкото село водени от местният първенец, който договаря с османците те да бъдат нахранени и пропуснати към Одрин ако "пред него строшат пушките и пищовите си". Споразумението е спазено и поредното кръвопролитие е избегнато.

Интересни са надгробните кръстове на които освен изписаното име задължително ще видим и скромен релеф представящ погребания как упражнява своя занаят, като земеделец орач с рало и волове, домакиня с хурка и т.н.

Тук се прави характерната "Сакарска месеница".
Това е подобно на баница или по-точно на милинка ястие което се приготвя като се замесва тесто, но не с вода, а с пълномаслено, за предпочитане биволско, мляко, добавят се още при месенето много яйца и маслено бяло сирене, отново обикновено биволско, не се рарточва на кори, а се пече цяло като погача. Популярни са също катмите печени на сач и гарнирани обилно с масло и овче или биволсо сирене.

Друга местна рецепта е "Гергьовско агне по сакарски".
Особеното е че агнето се нарязва на големи късове, които обилно се натриват с червен пипер и накълцан джоджен и се поливат с маринада от зехтин и местно червено вино. Пече се в съд на дъното на който и между всеки ред агнешки късове поставени в него се прави мрежа от лозови клонки, а отгоре всичко се покрива с лозови листа. От дреболиите се приготвя тлъста агнешка чорба също с много червен пипер, джоден и други подправки, а вместо оцет често ѝ сипват тежко червено вино. Обичайно е да се консумира не с вино а със силната сакарска ракия.

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания