01.10.2023 г. - 01.10.2023 г.

Празникът на селото е на Гергьовден, 6 май. Празнува се всяка година на Гергьова черква над селото-в местността "Баталите". Пекат се агнета в специални стари пещи и се прави курбан.

Старото име на Ветрен дол е Ели дере, както се е казвала и Чепинска река. Това има селото носи до 1934 г. В турски документ от 1633 г. То е наречено Йеникьой (Ново село), с друго име Йеллидере, което е потвърдено в турски документи от 1674 г. и 1845 г. Според тия документи и според народното предание в източната част на селото имало една махала турци с турски гробища наблизо. Особено след Освобождението Йеллидере става Ели дере a в триверстовата карта на България от 1878 г. селото е наречено Елмедере.

Ели дере или Йеллидере, което значи "Петдесет дерета", се обяснява с това, че Чепинската река се е образувала от 50 дерета. Обаче географски е неправдоподобно да се приеме, че "Ели" е видоизменение на "Йел"(вятър, какъвто наистина постоянно духа в пролома.) Ето защо през 1934 г. селото е преименувано Ветрен дол. Името Елмедере значи Ябълково дере-без да се знае защо руските географи са го нарекли така.

Землището на Ветрен дол е богато на трако-римски находки. Още френския археолог Albert Dumont, който е пътувал у нас към 1870 г. е намерил при Ветрен дол плочка на тракийски конник, взидана в селската черква, където се почита Свети Георги, също релеф с изображение на персийския бог Митрас. Намерена е и друга оброчна плочка на тракийски конник, както и един олтар на Хера и една колона, посветена на Аполон. Намерени са също тракийски бронзови монети от II в. пр.н. е., монети от римски императори след нашата ера, от византийските императори Йоан Комнин II (1118-1143) и Андроник І-XII в., също и от полския крал Сигизмунд І и от Людвик XIV. В землището на Ветрен дол има 4 неразкопани могили, вадят се големи делви, намират се и железни върхове на стрели. На около 1 км. разстояние южно от селото, по склона на планината при Гергьова черква има следи от старо селище. Там наблизо се редят още: "Спасова черква", "Рангелова черква", "Митрова черква" и "Еленова черква". А на около 500 м. южно от днешното село е оброчището "Света Троица" и на височината Голак- късно римското светилище "Свети Никола".

Няма съмнение, че при Гергьова черква, където се намират остатъци от градежен материал и наблизо стари гробища, е имало старо селище от трако-римската епоха, чиито живот въз основа на посочените черковища около него вероятно е продължил и през средните векове, без да се знае докога. След това долу при реката се явява днешното село. Ако съдим по писаното от Ст. Захариев, че първата черква на това село била останала от български времена и че зад врата й имало плоча с надпис за леточислението и имената на ктиторите й, която плоча била взета от учителя Никофор поп Константинов в Пазарджик към 1847-1848 г., трябва да заключим, че днешното село е съществувало преди турската епоха може би като заместник на това при Гергьова черква.

Намерените монети от византийските императори Йоан Комнин II и Андроник І-XII в. Също показват, че тогава селото е съществувало.

Селото и днес се разделя на две махали: Стара и Влахова махала с черквата на изток от Ортарк и Чукура, т.е. ниската махала на запад от този арк. Името Влахова махала е по името на кореняшкия род Влаовци в тази махала, а не както може да се помисли от някогашно, например от средните векове влашко население във Ветрен дол.

За контакти : тел. 03563/9916, 0887/313 778