08.09.2023 г. - 08.09.2023 г.

Днес е храмовият празник и на Бельова църква. Стотици самоковци излязоха на 8 септември извън града, за да присъстват на тържествената света литургия в старинния храм “Рождество на Пресвета Богородица” /Бельова черква/.След литургията бе направено литийно шествие до аязмото, където бе отслужен водосвет за здраве и успехи на всички самоковци.

Според легендите църквата е издигната по времето на Второто българско царство, от местния болярин Бельо и затова носи неговото име. Еднокорабна и едноапсидна църква, с полуцилиндричен свод, полувкопана в земята. В сегашния си вид е построена към XV-XVII век, върху основите на по стари християнски храмове. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка.

Около 1657 г. църквата е затрупана с пръст. Тя остава действаща до 1712 год., когато започва изграждането на Митрополитската църква в Самоков. Впоследствие За дълги години църквата е изоставена, покрита с трева и с прораснал бряст на покрива.

През 1737 г. в Бельовата църква са погребани мощите на самоковския митрополит Симеон Попович, за когото се знае, че заема Самоковската митрополитска катедра през 1734 година. Като защитник на християнското население е арестуван през юли 1737 г., отведен е в София и на 21 август същата година е обесен зад църквата "Св.София".

Вътре, над вратата на църквата, Никола Образописов е изписал следния надпис : “…За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега през 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа. Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери някъде надпис. По предание се разказва да я е издигнал някой си Бельо и по тази причина да носи неговото име – Бельовата църква. Тя беше, преди да се обнови, през средата преградена… нямаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земя…“

Отделно от черквата е изградена камбанария долепена до покрита с просторен навес чешма. Тавана на навеса е с дърворезба, а стената от изток, на която е чучура е облицована с красиви плочи украсени с релефи с цветни мотиви.

Южно от камбанарията се намира аязмото. По разкази, на празника “Животворен източник” във водата на аязмото се появявал Богородичния образ. Една от иконите в църквата изобразява Св. Богородица като животворен източник.