Религиозни и храмови празници

Великден в с.Овчи кладенец

ежегодно събитие

с.Овчи кладенец,община Тунджа, Област Ямбол

Вашата оценка

16.04.2023 г. -
16.04.2023 г.

Провежда се 1 седмица след Цветница. Боядисват се червени яйца, ходи се на църква.

Село Овчи кладенец се намира в Ямболска област между селата Маца и Скалица в непосредствена близост до язовир Овчарица.
Фолклорни фестивали и събори

Овчи кладенец е основано на днешното си място около средата на XVII век. Първият летописец на селото, старият учител Господин Марков Гончев, роден през 1863 г. е записал в летописната книга на училището:

„Имало някогаш един кладенец, който служел за поене на овцете. На север от кладенеца било бозалъци (пасбища), а на юг — буйна гора. Живели тук някои си копривщенци, които купували и развъждали овце. Къшлата (кошарата) им била на това място, дето е бил кладенецът. От този кладенец са поили овцете си и турците от Хаскьой. Те са нарекли този кладенец Коюн бунар (Овчи кладенец).“

От името на този кладенец е произлязло името на новото селище, което първоначално до около 1700 г. е било турско. След второто Търновско въстание дошли българи от търновските села, а по-късно започнали да се заселват българи от близкото, днес изчезнало село Карасинекли. По този начин при възникването на Коюн бунар изчезнали две околни селища -Хаскьой и Карасинекли. Предполага се, че селото се е образувало около 1730 г.

По време на турското владичество в района се подвизавали четите на Кара Кольо и Индже войвода. Сред хайдутите има и хора от селото. Предание разказва, че тук се сформира чета с Доню войвода, която се присъединява към останалите.

Жестоките събития през този период е прокудило българите да напуснат родния край и да се заселят на територията на днешни Украйна и Молдова.

Край селото се намира най-голямото защитно укрепление „Еркесия”. В землището се намират 17 могили, които не са проучени. При разкопки са открити останки от стари зидове, части от делви, около 100 бронзови монети от времето на Филип и Александър I-ви. Тук е открит мраморен релеф на „Трите нимфи”, който се съхранява в Националния исторически музей с инвентарен номер 5619.

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"

Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com

Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.

"Събития с конкурсен характер (всички)"

Магия, Цветове и Усещания

"Къде можем да отидем през седмицата?"

"Непознатата България"