14.10.2023 г. - 14.10.2023 г.

Селският събор се провежда обикновено в началото на месец август, по случай Илинденско-Преображенското въстание. Официалните лица поднасят венци и цветя пред гробовете на Пейо и Колю Шишманови и паметника на преображенци на Хайдушки Поляни. Организационният комитет за подготовката и провеждането на тържествата се обръща с покана към всички славейновци, жителите на селищата от поречието на р. Малка Арда, към всички родолюбци да се присъединят към тържествата и се поклонят пред подвига и безсмъртието на илинденци и преображенци, както и да почетат паметта на Петко войвода.

Село Славейно се намира в планински район — Преспанския дял на Централните Родопи. Разположено е по поречието на р. Малка Арда. Близо до селото е вр. Преспа (Чилтепе) — 2001 м. и хижа „Преспа“. В землището на селото се намират исторически места, като параклиса Св. Дух, местностите Имарет дере (Хайдушки Поляни), Иноглово, Балитско, Бахтярица.

Предполага се че Карлуково (както Славейно се е казвало до 1932 г.) е основано от българи, избягали от насилственото помохамеданчване. Въпреки това, отношенията между славейновци и жителите на околните българо-мохамедански села, винаги са били много добри. Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като Руско-турската война и метежа на Сенклер — 1878 г., взаимно са празнували, както християнски, така и мюсюлмански празници. Добри са били и отношенията на славейновци и с юруците, мюсюлмани — скотовъдци, които разпространяват овчарството като поминък в селото.

В средата на 19 век. славейновци се замогват и изкупуват от юруците околните планини. От тогава много от горите в Славейно са кооперативни. През 19 век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика, когато той посещава селото. До Балканската война — 1912 г., Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо Шишманов. Брат му, знаменосецът Кольо Шишманов загива в битка с турците и е възпят в народните песни. Освен овчарството основни поминъци в селото са били дюлгерството, абаджийството, керванджийството и рибарството в Егейско море. Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото. От тогава то започва да обезлюдява. Много славейновци се изселват в Пловдив, София, Казанлък, Кърджали и Смолян.

В селото основната религия е християнството. Дълго време то и Петково са „острови“ сред другите села с българо-мохамедани. Има църква с позлатено кубе — „Св. Илия“, както и няколко параклиса в района. Църквата е реставрирана скоро.

* Църква "Св. Илия" - намира се на площада в селото.
* Параклис "Успение на Преподобний Йоан Рилски" - намира се в близост до реката край местността "Шарков Мост".
* Параклис "Св. Атанасий" - намира се в едноименната местност край селото.
* Параклис "Св. Георги" - намира се в местността "Св. Атанасий" край селото.

Наскоро бе направена нова чешма до църквата. Гробището бе изчистено и оправено.

За контакти :
Кметство: 03027/22 77 ; 0885 660 147
kmet_slaveino@abv.bg