![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Литература и изкуство, изложби

![]() |
Чудомирови дни в с.Турия и гр.Павел баня |
ежегодно събитие |
с.Турия,Община Павел баня,Област Стара Загора
Вашата оценка
4.5
от 12 гласа
Провеждат се в чест на годишнината от рождението на Димитър Христов Чорбаджийски ''Чудомир''. Последната седмица на м.Март в Читалище “Чудомир” с. Турия и Читалище “Напред” гр. Павел баня.

Организират се: Драматизация по Чудомирови разкази, изложба на Чудомирови репродукции; концерт, подготвен от самодейци към читалище “Чудомир” с.Турия; конкурс за детска рисунка;

Организатори: Община Павел баня; кметство с.Турия; читалище “Чудомир” с.Турия; СОУ “Христо Ботев” гр. Павел баня; читалище “Напред” гр.Павел баня.
Провеждат се в чест на годишнината от рождението /25 март/ на Димитър Христов Чорбаджийски – ЧУДОМИР. Чудомирови герои оживяват под ореха на родната къща на именития български писател-хуморист в село ТУРИЯ и на сцената в зала „Младост“ при читалище „Напред“ в град Павел баня.
Организират се драматизации по чудомирови разкази, изложби на чудомирови репродукции; концерти, подготвени от самодейци към читалище “Чудомир” с.Турия; конкурси за детска рисунка.
Димитър Христов Чорбаджийски (1890–1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, краевед и художник.
Роден е в село Турия, Старозагорско на 25 март 1890 г. Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София.
През юношеските си години получава своя прякор "Чудомир", който по-късно използва и като псевдоним.
По думите на автора, той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика от страна на приятелите на бъдещия писател, които му прикачват прякора "Чудомир".
Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921-ва се жени за своята колежка - художничката Мара Нонова. В периода 1920–1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж.
До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител.
Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.

Освен като писател, Чудомир се изявява както като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника "Зора", към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика.

Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си.
Серията картини е наречена "Нашенци" и включва предимно негови акварели, но също и други картини.
Умира на 26 декември 1967 г. в София.
Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път.
Погребват го, по негово желание, в градинката пред къщата му.
За контакти :
Читалище "Чудомир 1905";
Адрес: с. Турия п.к.6157 ;общ. Павел Баня; обл. Стара Загора;
EMAIL: chitalishte.chudomir@abv.bg; ТЕЛЕФОН: 0877 123 570
Телефон: 043616 / 260
Читалище "Напред 1903г." Павел баня;
Адрес: бул. Освобождение 4
Телефон: 04361/21-92;
EMAIL: Napred_pbania@mail.bg
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.