Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Най-посещавани събития
Храмов празник на Черепишкият манастир ''Успение Богородично'' |
ежегодно събитие |
с.Лютиброд,Община Мездра,Област Враца
Вашата оценка
4.5
от 6 гласа
Създаден през XIV век, действащ, мъжки, храмов празник 15 август, Врачанска духовна околия. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, пастирско богословския институт и софийската духовна семинария.
До Черепишкия манастир се стига лесно с кола от София по главния път (Е79) за гр. Мездра през Искърското дефиле. На около 5 км преди Мездра има отбивка, която след 4 км води до портите на манастира.
До манастира може да се стигне и с влак, като се слиза на спирка Лютиброд.
Черепишкият манастир "Успение Богородично" датира от Второто Българско царство - построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.), за което говори документ, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. В периода на османско владичество Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана.
В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище.
Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите.
През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански. В периода 1872 - 1876 г. манастира е посещаван и от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК.
В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.
"Успение Богородично" е посетен и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда популярния пътепис "Българска Швейцария".
В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, а в последно време е възстановена и реставрирана голяма част от манастира.
Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф.
Сред тях се откроява църквата "Св. Георги", която въпреки многобройните преустройства е запазила първоначалният си вид от 1612 година. и част от стенописите си (19-ти век, дело на поп Йоаникий), както и костницата, "увиснала" от стръмна скала върху една от сградите.
Храма представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с обширно преддверие, открита галерия и островърх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година.
Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Днес този ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.
В манастира са писани и преписвани книги, жития и евангелия. Трябва да се споменат реликви, като Черепишкото евангелие, евангелието на монах Данаил, създадената от Якоб книга на апостолите, сборника "Маргарит" на Тодор Врачански и др. Интерес представлява и сребърната мощехранителница, изработена през 1792г. от златарите Тошо и Георги.
Близо до Черепишкия манастир се намира природната забележителност - Черепишките скали.
За контакти:
Черепишки манастир
Телефони: +359 899 037020; +359 879 868671; +359 895 630236
Телефон кметство: 0897 312 770; E-mail: liutibrod@mail.bg
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.