![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Най-посещавани събития

![]() |
Обичай ''Бял кукер'' в гр.Малко Търново |
ежегодно събитие |
гр.Малко Търново,община Малко Търново,Област Бургас
Вашата оценка
4.7
от 6 гласа
Традиционният за Странджа бял кукер е носител на символиката на древногръцкия бог Дионис. Той е особен с това, че е само един. Белият кукер не носи на лицето си маска и е облечен в седем на брой овчи кожи.

Понякога се среща и вариант с кози кожи. Изследователите на образа смятат, че той е носител на символиката на бог Дионис.

„Този обичай се свързва директно с дионисовите мистерии, които са били карнавални, характерни с това че има травестия, преобличане. В обреда участват само мъже, характерно за всеки кукерски празник.

По традиция белият кукер се прави в понеделника след Сирни заговезни, но за да бъде празникът посетен от повече хора, от Малко Търново са преместили датата. Странджаският "бял кукер" е най-древната форма на честване на този празник в България.
Кукеровден в Странджа се празнува на Сирни заговезни и има карнавален характер.
Само и единствено в Странжа той се проявява в най-старинната си форма "бял кукер" т. е. кукер без маска, с открито лице.
Най-важният атрибут на Кукера е фалосът – дървен и боядисан в червено, символ на оплодителната сила. Кукеровата свита носи дървено рало, с което извърщват ритуално заораване на първата брaзда край селото.
След това кукерът докосва с дървения фалос изораната брaзда и така опложда Богинята майка – Земята. Следват образите на Бабата, Булката, Младоженеца, Попа, Мечката, Цигуларя и Царицата.
Всеки персонаж в свитата на белия кукер има определено значение. Персонажите с най-важна роля и най-архаични, освен кукера, са царят и бабата.
Царят изиграва ролята на земния наместник на Бог, а бабата играе ролята на Великата богиня майка.

Поради тази причина кукерът и бабата изиграват сцена на съвкупление. През целия ден те се търкалят по земята и изиграват точно тази сцена. „В този си вид обичаят е характерен само за Странджа. Гръцките преселници са го пренесли в днешна Северна Гърция, подобно на нестинарството”.
Неотменен атрибут е „пометаш”-а – дълъг прът с парцал на края. Този парцал е нацапан със сажди и с него се бележат къщите, през които минава кукерът и неговата дружина.
Празникът започва от сутринта, обхождат се къщите и вечерта на площада се продължава с ритуалното заораване.

Обряд с богат смисъл и символика - осигуряване на плодородие и изобилие. Кукерът е облечен с бели ярешки или овчи овчи. Лицето му е начернено със сажди от изгорена ръженка запазена от последната жътва.
Заедно с него върви и дружината му: кукерска мома, кукерска баба, доктор, стражари, които пазят момата, бръснар, поп и др.
Всички персонажи от кукерската дружина имат пародиен характер.Обикалят целия град, а вечерта е кукерското шествие – “заораването” с дървено рало.

Празниците Кукеровден и Паликош са още живи в Малко Търново и някои села в общината.
Читалище "Просвета 1914"
Адрес: гр. Малко Търново, ул. "България" № 18
Телефон: 05952-31-05 / 0879-059-816
Email: ic.malko.tarnovo@chitalishte.bg; chitalishte.mt@abv.bg
За повече информация :
Община Малко Търново
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.