Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Най-посещавани събития
Ден на Независимостта в Република България |
ежегодно събитие |
гр.Велико Търново, община Велико Търново, Област Велико Търново
Вашата оценка
5
от 4 гласа
От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България.
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.
Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.
Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава.
Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.
Подписани са:
- Руско-турски протокол (1909),
- Българско-турски протокол (1909),
- Руско-български протокол (1909).
Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
По традиция празникът се отбелязва много тържествено в старопрестолния град.
Честването ще започне с празнична Света литургия в църквата “Св. 40 мъченици” . Програмата включва още водосвет, военен ритуал за издигане на Националното знаме на Република България, поднасяне на венци и цветя на Пирамидата на Независимостта.
В 11.30 ч. от хълма Царевец ще тръгне празнично шествие до паметника “Майка България” в центъра на града, след което ще се състои специален концерт. Честването на празника ще завърши с тържествена заря – проверка и илюминации.
Тържественото честване на Деня на Независимостта днес в София е от 11.00 ч. на площад “Княз Александър I” .
Празнични прояви по случай Деня на независимостта с издигане на националния флаг, полагане на венци, поклонения и молебени ще има в много градове в страната.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.