02.06.2023 г. - 02.06.2023 г.

Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

За първи път се отбелязва през 1884 година във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.

От 1953 до 1988 година се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война.

От 1988 до 1990 година се чества като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България.

От 1991 до 1993 година - като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

На 2 юни 1948 година, точно в 12.00 часа, е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Всяка година на 2 юни - Денят за всенародна почит - в 12.00 часа сирените в цялата страна, в продължение на 3 минути, оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер.

От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.

Емигрант в Румъния - Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац.

Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.

Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.

За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК.

В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове.

През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Околчица във Врачанския балкан.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.

Интернационалист по убеждения, в международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

За повече информация :
Община Бургас