Област Благоевград

Обичай ''Предой'' в с.Жижево
ежегодно събитие

с.Жижево,Община Сатовча,Област Благоевград

Вашата оценка
4 от 1 глас
14.05.2019 г. -
24.05.2019 г.


 
Празникът по своето същество е езически, като все още няма нарочни изследвания за неговия произход. На базата на сходството на обредните практики изпълнявани на Предой и Гергьовден, може да се предполага, че е с тракийски произход или е привнесен от славяните.
Фолклорни фестивали и събори
На този ден се извършва тържествено общо доене на овцете и отбелязване на количеството мляко, което всеки стопанин трябва да получи. Това се прави там, където стадата са сборни, т. е. животните в стадото принадлежат на повече от един стопанин, но се отглеждат на общоселски начала.
Фолклорни фестивали и събори
Обикновено всеки собственик сам издоява овцете си в присъствието на другите, като количеството издоено мляко се записва на т. нар. рабош (или четал). Според това количество се определя и количеството мляко, което стопанинът ще получава от стадото през сезона. Мерната единица за количество обикновено е ведро.

Обредите, изпълнявани на празника,
са аналогични с обредите, свързани с първото ритуално издояване на овцете на Гергьовден. Прави се при тържествена обстановка, съдовете, в които се дои млякото са украсени със здравец, млечка, коприва, клончета от плодни дървета, като задължителните елементи в ритуалната украса са червения конец и чесновия лук.

Някъде (Лясково, Широка лъка и др.) първо се задоява бяла (белѝчиста) овца, другаде вакла или първата изкочила от кошарата овца. При самото задояване се подлага обикновено сребърен пръстен, като целта е млякото да тече през пръстена. В някои селища (Беден), където култът към змията е запазен до по-късни времена, първата струйка мляко се процежда през изсушена змийска глава, като стадото преди това е преминало под жива змия. В някои райони на Кърджалийско (Пчеларово), първата овца е задоявана през зурлата, запазена от коледното прасе.

Част от първото задоено мляко обикновено се излива на земята, пръв от него вкусва най-възрастният стопанин, а ако има млечни продукти (сирене и пр.), те се разрязват с дървен нож, направен от плодно дърво. Докато трае процесът на задояването се изричат благословии и се извършват различни обредни практики, целящи да предпазят стадото от болести и хищници.

Това, което основно отличава обредите извършвани на Предой, от тези, извършвани на Гергьовден, е ритуалното измерване на количеството издоено мляко, което е и главната същност на празника. Както вече се каза всеки стопанин сам дои овцете си и количеството мляко се отбелязва на дървена пръчка, наричана ра̀бош (ра̀буш, още чета̀л - Рибново и др.).

Всеки стопанин се стреми да издои максимално количество мляко от стоката си, защото това ще му позволи да получава повече мляко и млечни продукти през сезона. Знаците използвани за отбелязване върху рабошите са различни, като в северните части на Родопите са от типа на Х = 10 ведра, І = 5 ведра, дупчица - половин ведро и т. н.След отбелязването на количеството мляко върху рабоша, той се опушва на огън, за да не могат да бъдат променяни знаците.

Често първото мляко се заделя за сираците и вдовиците.

Както на Гергьовден, така и на Предой, празникът завършва с обща трапеза и увеселение.
За разлика от Гергьовден обаче тя се устройва до мандрата или кошарите. Участват основно очарите със семействата си. Ястията са баници (клѝнове), кола̀ци, мляко и млечни продукти, както и задължителния курбан. Пак за разлика от Гергьовден, където се коли агне, за курбан на Предой се избира по-охранено животно - шиле или овен, което по традиция е дарено от някой стопанин.

Честа практика са и чеверметата. На трапезата отново се изричат благословии (обикновено при разчупването на хляба (колаците), извършвано обикновено от най-старата жена или съпругата на кехаята (притежателят на най-много овце)). Наред с Гергьовден, на този празник се извършва т. нар. гадаене по плешка, като се използва плешката на жертвеното животно за курбана. Пеят се песни, играят се хора, устройват се състезания.

За контакти :
Телефон: 0879 / 121754

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: sabori@mail.bg




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания