Област Благоевград

Храмов празник ''Покров Богородичен'' и Събор на с.Копривлен
ежегодно събитие

с.Копривлен,Община Хаджидимово,Област Благоевград

Вашата оценка
01.10.2023 г. -
01.10.2023 г.


 
На 1 октомври, когато е църковният празник "Покров Богородичен" се провежда ежегоден празник на селото. Възможно е светският празник да се размине с църковния с един или два дена, но това зависи от почивните дни.
За присъствието на траки говорят намерените в местността “Кузлука” съдове и други предмети на материална култура, а така също и някой външни белези на терена в този край. От началото на II век преди новата ера към земите на тракийските племена се насочват римските завоеватели. Установявали са се на полуострова с военна сила. В следващите десетки години те оказват положително въздействие върху цялостното развитие на месното тракийско население. Несъмнено този период има пряко отражение върху съдбата на село “Копривлен”.

До XIV век селището сменя своите владетели и преминава ту във византийски ту в български владения. За това отново се съди по останки от материална култура - църковна сграда западно от селото, монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и др. Някои от които се намираха в съхранение в училището на селото, а други в националния исторически музей в град София.

През 80-те години на XIV век турските завоеватели завладяват земите от средна места. Естествено това променя историческата съдба на населението от тези селища. Не са правдиви някои твърдения, че с. Копривлен се оформя като селище след идването на турските поробители. Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства). През последнта четвърт на XIX век обаче, християнското население по принуда напуска своето родно село, и Копривлен се оформя като селище само с турско население.

В началото на XX век в Копривлен са живели 340 души турци, някои от които са помохамеданчени българи. За своите религиозни потребности те построили джамия, останките на която са окончателно ликвидирани с изграждането на къщата на сегашното сем. Щереви. Балканската война през 1912 г. променя етноса на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от с. Либяхово и от 18 други селища на днешна северна Гърция и егейска Македония.Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Близостта на Турско – Българската границя, както и това, че Копривлен се намира на основния път който свързва неврокопския край с Драма, разполагайки с много равнинна земя и близостта му до административния център “Неврокоп” кара голяма част от бежанците да предпочетат Копривлен пред останалите селища в района. Статистически сведения от периода след освобождението на пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 г. и с не голяма разлика от тогава населението и в този момент е преблизително толкова.

Църквата “Успение на Пресвета Богородица” е построена от 24 юни 1992 г.до 1994 г.Широка е 15 м,дълга 33 м.Куполът е висок 17 м. Камбаната тежи 214 кг. и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис-роден в село Възем(В Копривлен има 25 рода от Възем). Църквата е осветена отНеврокопския митрополит Натанаил (мирско име Илия Калайджиев-роден през 1952 г.в с.Копривлен) и Пловдивския митрополит Арсений на 1 октомври .От 1996 г. 1.10. става “ Ден на Копривлен” с ежегоден събор.

Манастира “Св.Георги” е построен от 29 май 1995 г. до 6 май 1997 г.под ръководството на свещеник Атанас Златев. Широк е 10 м.дълъг 16 м,висок-13 м. Осветен е през 1997 г. от Неврокопският митрополит Натанаил. В строежа участват много копривленци с доброволен труд. В района на гробището свещеник Атанас Златев изгради и параклис “Св.Атанасий Велики”.




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания