 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Област Благоевград
Трифон Зарезан в с.Яново |
ежегодно събитие |
с.Яново,Община Сандански,Област Благоевград
Вашата оценка
|
14.02.2023 г. - 14.02.2023 г. |
На хорото...
Трифон Зарезан в с.Яново 14 февруари, ден на лозаря - "зарязване" на местността Площина и увеселения в селото.
В 15 век в Яново са отбелязани поименно 105 глави на домакинства. През 19 век Яново е част от Демирхисарска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители българи-християни.
Един от признаците за упорството и непреклонността на селяните от Яново е изграждането на църквата. По това време издигането на нови сгради за църкви и училища е забранено от турските управници. Затова строителството е провеждано само през нощта. Една от хитростите, която майсторите прилагат за заблуда на турците, е опръскването на стените със сажди, за да се създаде заблудата, че сградата е строена отдавна. Тогава от Яново започва един от пътищата за Солун през Лехово и Сангельово. Построената църква се намира не много далеч от изградения път сгушена в един от доловете на релефната местност и за укриването си сградата е покривана със слама.
През 1912, годината на освобождението от турско робство, е открито първото училище. Мигновената реакция на населението говори за силната жажда за учение, което преди това е било яростно преследвано от потисниците. В историята ще остане първия учител Райковски, дошъл от Егейска Македония.
Построяването на нов път между съседните на Яново села Петрово и Катунци налага за удобство построяването на новите къщи да се извършва в по-високата част на селото. Така постепенно концентрацията на жителите, а после и центърът от мястото в близост до реката се преместват в "горния" край на селото. Така старата част остава жива, за да съхрани историческите ценности.
Те са: - мостът над реката - построен в края на 19-век от майстори от Горно Броди, Егейска Македония - чешмата с каменния чучур - построена от братята Янак и Петър, чиновници на хаджи Лазо; понастоящем се намира в постройката на казана за варене на ракия, построен на това място след това. - воденицата (вече съвсем разрушена) - действаща до 80-те години на 20-ти век; в съседство са се събирали жените да перат на селското перало. - чешмата "трите чучура" - построена на няколко етапа - в началото само чешмата, после и шахтата за събиране и утаяване на водата. - "кермидарката" - поляната от противоположната страна на реката, където са се произвеждали керемиди.
В 15 век в Яново са отбелязани поименно 105 глави на домакинства. През 19 век Яново е част от Демирхисарска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители българи-християни.
Един от признаците за упорството и непреклонността на селяните от Яново е изграждането на църквата. По това време издигането на нови сгради за църкви и училища е забранено от турските управници. Затова строителството е провеждано само през нощта. Една от хитростите, която майсторите прилагат за заблуда на турците, е опръскването на стените със сажди, за да се създаде заблудата, че сградата е строена отдавна. Тогава от Яново започва един от пътищата за Солун през Лехово и Сангельово. Построената църква се намира не много далеч от изградения път сгушена в един от доловете на релефната местност и за укриването си сградата е покривана със слама.
През 1912, годината на освобождението от турско робство, е открито първото училище. Мигновената реакция на населението говори за силната жажда за учение, което преди това е било яростно преследвано от потисниците. В историята ще остане първия учител Райковски, дошъл от Егейска Македония.
Построяването на нов път между съседните на Яново села Петрово и Катунци налага за удобство построяването на новите къщи да се извършва в по-високата част на селото. Така постепенно концентрацията на жителите, а после и центърът от мястото в близост до реката се преместват в "горния" край на селото. Така старата част остава жива, за да съхрани историческите ценности.
Те са: - мостът над реката - построен в края на 19-век от майстори от Горно Броди, Егейска Македония - чешмата с каменния чучур - построена от братята Янак и Петър, чиновници на хаджи Лазо; понастоящем се намира в постройката на казана за варене на ракия, построен на това място след това. - воденицата (вече съвсем разрушена) - действаща до 80-те години на 20-ти век; в съседство са се събирали жените да перат на селското перало. - чешмата "трите чучура" - построена на няколко етапа - в началото само чешмата, после и шахтата за събиране и утаяване на водата. - "кермидарката" - поляната от противоположната страна на реката, където са се произвеждали керемиди.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
