16.04.2023 г. - 16.04.2023 г.

Красиво и вълнуващо било хорото на Подвис. Без него празник не ставал. На Коледа и Великден то се виело по три дни. Не минавали без хора и семейните празници и тържества. Самата сватба започвала в съботния следобед с „руменик“-голямо хоро на „Беглишки харман“.

Най-древната следа отвежда на окола 3км югозападно от селото, в местността,която жителите на Подвис и днес наричат Черковчето. Ако се съди от наименованието, тук би трябвало да е съществувала християнска култова сграда-църква или поне параклис.Предполага се, че са били малки подземни черквици, строени навярно в онова време,когато християнството е било гонено. Те са били естествено закривани от някогашната непроходима гора,остатъци от която има и днес, макар да е доста изсечена и унищожена. Друга следа от античната епоха и в още по голяма близост до Подвис, ни отвежда в югоизточната посока,в местността Върбовец. Тук на около 700 метра от селото, вляво от шосето при обработка на земята,на повърхността са изизали керамични отломки. Предполага се, че те са фрагменти от битова и строителна керамика от античната епоха.

В землището на Подвис съществуват останки и на две тракийски надгробни могили-първата на 1800 метра западно от селото и вдясно от пътя за с.Есен; и втората на около 2км от селото, на десния бряг на Стумбелската рекичка. От всички архeологически находки обаче е най-значителна крепостта Калето, по-точно Облеченото Кале. Разположено е на около 2,5км североизточно от Подвис върху най-високия връх, с който завършват подвиските възвишения. Останките от керамика в района са от ранновизантийски (V-VI) и български произход-XII-XIV в. Това показва, че крепостта над селота е била използвана като важно военно съоръжение и от българската държава до падането ѝ под турско робство. С решение на Министерския съвет от 1965 г. е обявена за национален паметник на културата.

Народната носия на подвисци е забележителна и прочута. За селото и не само за него, тя е наследство с голяма историческа и културно-художествена стойност.Подвиската народна носия е съхранена и пренесена през турското робство. В селото не е запомнено българин да е слагал на главата си фес, освен тези, които са били помохамеданчвани. Калпакът винаги е бил и си останал символ на българското. Най-забележителна, разбира се е женската народна носия. Тя се дели на булченска и моминска. Булченската народна носия започвала от ризата. Тя била дълга до петити и се шиела от най-хубавото, кастарено платно. Ръкавите ѝ били широки и падали свободно до китките на ръцете. Най-забележителен бил сукманът. Той се шиел от домашно изтъкан плат,от много тънко предена вълна и се боядисвал само в черен цвят.

Празничното моминско народно облекло било също богато на украса. Ръченикът бил от баро и се завързвала вала. Момата винаги излизала с голяма китка на главата.В сравнение с женската, мъжката народна носия е по-строга и по-ограничена по отношение на цветовата си гама. Абата, от която се шиели потурите, не се боядисвали. Почтено място заемала ризата. Тя се шиела от домашно, памучно платно. Абата се шиела с ръкави, без копчета. Носила се винаги разкопчана.