Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Област Бургас
Еньовден и ''Еньова буля'' в с.Момина църква |
ежегодно събитие |
с.Момина църква,Община Средец,Област Бургас
Вашата оценка
Народен празник, честван на 24 юни - деня на лятното равноденствие, който съвпада с християнския празник на Св.Йоан Кръстител. В основата на празника е вплетен езическия култ към слънцето и гръмотевиците.
За предпазване от градушка и за зреене на богата реколта се извършват кръгови обредни обхождания от момински хоровод на нивите, водоемите и землището на селото. На раменете си участничките в хоровода носят Еньовата буля - малко момиче, облечено като булка. То играе главната обредна роля при гадаенето на моминските китки за здраве и женитба. Според народната традиция набраните срещу Еньовден билки и цветя имат лечебна сила.
Те се вплитат в Еньовски венец от 66 и половина билки, през който се провират хората за здраве и късмет. Днес най-добре запазен е обичая Еньова буля в селата в западна Странджа - Момина църква и т.н.
Срещу Eньовден през деня момите отиват в гората за цветя. След това сядат на сянка под някое дърво и правят китки за всеки член от семейството. Надвечер две моми наливат мълчана вода в калайдисана харкома- бакър. Водата се нарича "мълчана", защото докато се налее и донесе момите трябва да мълчат. Ако някой ги срещне и заговори и те неволно продумат, изсипват водата тръгват наново да наливат. Щом донесат водата и слънцето започне да залязва, всяка мома си носи китките. Едно момиче се забражда с шарена кърпа и поема китките- букетчетата. Всяко момиче си е поставило някакъв знак на своята китка, за да може после да си я познае. Момичето потапя цветята в бакъра и ги покрива с червена престилка.
Харкомата с китките се поставя под разцъфнал трендафил да пренощува. Вярвало се е, че тази вечер около цветята играят русалки и други неземни сили.
На сутринта на Eньовден още рано преди изгрев слънце се излиза навън- на висок баир. Момите завързват кръстовете си с жилавика- синя жлъчка, за да не ги болят, когато жънат или копаят, и се търкалят по поляната. Слънцето трябва да ги завари там.
След това същото момиче, което е натопило китките, със завързани очи с червена забрадка сяда край бакъра. Наоколо са се наредили момите и жените. Момичето бърка в бакъра и взема една китка без да я показва. Някоя от старите жени нарича нещо, след което момичето дава китката на притежателката й. С най- различни пожелания се изваждат всички китки, момите ги взимат честити и ги забождат на ухото си. С китките отиват на нивата да жънат.
Надвечер момите и децата донасят съчки от гората и запалват буен огън. Около огъня играят момите и ергените.
Те се вплитат в Еньовски венец от 66 и половина билки, през който се провират хората за здраве и късмет. Днес най-добре запазен е обичая Еньова буля в селата в западна Странджа - Момина църква и т.н.
Срещу Eньовден през деня момите отиват в гората за цветя. След това сядат на сянка под някое дърво и правят китки за всеки член от семейството. Надвечер две моми наливат мълчана вода в калайдисана харкома- бакър. Водата се нарича "мълчана", защото докато се налее и донесе момите трябва да мълчат. Ако някой ги срещне и заговори и те неволно продумат, изсипват водата тръгват наново да наливат. Щом донесат водата и слънцето започне да залязва, всяка мома си носи китките. Едно момиче се забражда с шарена кърпа и поема китките- букетчетата. Всяко момиче си е поставило някакъв знак на своята китка, за да може после да си я познае. Момичето потапя цветята в бакъра и ги покрива с червена престилка.
Харкомата с китките се поставя под разцъфнал трендафил да пренощува. Вярвало се е, че тази вечер около цветята играят русалки и други неземни сили.
На сутринта на Eньовден още рано преди изгрев слънце се излиза навън- на висок баир. Момите завързват кръстовете си с жилавика- синя жлъчка, за да не ги болят, когато жънат или копаят, и се търкалят по поляната. Слънцето трябва да ги завари там.
След това същото момиче, което е натопило китките, със завързани очи с червена забрадка сяда край бакъра. Наоколо са се наредили момите и жените. Момичето бърка в бакъра и взема една китка без да я показва. Някоя от старите жени нарича нещо, след което момичето дава китката на притежателката й. С най- различни пожелания се изваждат всички китки, момите ги взимат честити и ги забождат на ухото си. С китките отиват на нивата да жънат.
Надвечер момите и децата донасят съчки от гората и запалват буен огън. Около огъня играят момите и ергените.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.