Област Добрич

Събор на Архангеловден в с.Гурково
ежегодно събитие

с.Гурково, община Балчик, Област Добрич

Вашата оценка
08.11.2019 г. -
08.11.2019 г.


 
Празникът на селото е на 8 ноември, Архангеловден. Легендата разказва, че селото е създадено от турския конен офицер Скендербег, който получава от султана като лично владение част от мирийските земи на Южна Добруджа след падането на България под османско иго.
Фолклорни фестивали и събори
По това време тези земи са били покрити с вековни, най-вече брястови, дъбови и букови гори и Скендербег устройва чифлик на една горска поляна. Днес това място се нарича Скендерли. През вековете около чифлика на Скендербег се създават и други чифлици. В тях се отглеждат големи стада овце и коне, за нуждите на които се разработват пасища, като горите наоколо се изсичат или опожаряват. Отвоюваната по този начин земя се оказва изключително плодородна и подходяща за отглеждане на зърнени култури.

Първите родове, основали селото, са бежанци от Ямболско, Елховско и Еленско, участвали във въстанието по време на Руско-турската война от 1828-1829 година. Вярвайки, че най-сетне Дядо Иван идва да ги освободи, те вдигат въстание в Старозагорско и Ямболско. След като генерал Дибич Забалкански стига само до Силистра и войските му се връщат обратно в Русия, въстаниците прекратяват бунта и тръгват след войската, за да избягат от турско преследване.

Така се появява българското население в този затънтен край на Османската империя. Това трябва да е станало около 1829-1830 г. Веднага в селото се построява църква и през 1830 г. в нея се открива първото българско килийно училище, в което учител е бил даскал Курти. В килийното училище са се обучили около 30 ученика, някои от които са били от Каварна и Балчик. Някъде по това време селото вече се казва Гяуркуюсу – скривалище, бърлога на неверниците.

Името достатъчно добре говори за характера на населяващите го и за техния бунтарски, непокорен дух. Както и за причината да се заселят тук. От това време е останал спомен за гурковските хайдути авджи Стоян Унгара, хайдут Курти и хайдут дядо Димо, приели този първичен, но типично български начин да се опълчат срещу турската тирания.

Въпреки османското потисничество духът на българското население и желанието му за веселие и танци се е запазил през вековете – всяка неделя на мегдана, в центъра на селото, са звучали гайди и кавали и са се извивали тежки хора. Около 1840 г. селото е опожарено на два пъти от черкези. След второто опожаряване българското население се обръща за помощ към Исмаил паша от Ямбол – известен със справедливостта си и като защитник на българското население - когото познават от времето когато са живели в Ямболско. Исмаил паша приема предложението да пази българите от черкезките набези и може би виждайки възможността да използва евтина работна ръка изгражда чифлик до днешното село.

През периода 1842 – 45 г. Исмаил паша построява на територията на чифлика парна мелница, която селяните, удивени от това чудо на техниката, години наред наричат “огнената мелница”. Модерното за времето си съоръжение просъществувало до 1877 г., когато започва Руско-турската освободителна война. Може би предусещайки предстоящата загуба на войната от страна на Османската империя, Исмаил паша подпалва мелницата и заминава за Турция. От тези времена е останал и до наши дни Пашовският кладенец, от който са черпили вода за нуждите на мелницата.

След черкезките набези и опожаряването на старата църква, през 1840 г. е построена нова църква на мястото на старата. През 1855 г. в тази църква се открива ново килийно училище. През 1880 г. от материалите на изгорялата мелница е построена първата обособена за училище сграда. Училището е разполагало с две класни стаи и първият учител в него е бил даскал Алексей от Свищов.

Малко по-рано, през 1870 г. с усилията на цялото население е построена сегашната църква “Свети Димитър”, като името на светеца и неговия ден по Православния календар / Димитровден – по стар стил отбелязван на 8 ноември, 26 октомври – по нов стил/, стават храмов празник на църквата и ден за всеобщ събор и веселие. Макар и да е изгубил предишната си празничност и пищност, сборът в Гурково продължава да се чества и до днес по стар стил на 8 ноември.

На 5 юни 1945 г. се провежда учредително събрание, на което по подобие на съветските колхози, е създадено ТКЗС “Труд”.

През последните няколко години се наблюдава оживление в селото, след като 15 – 20 къщи са изкупени от чужденци. По подобие на другите села от община Балчик и в Гурково започва построяването на нови къщи с цел продажба. През последните три – четири години в селото са възстановени центърът, паркът и стадиона. Реновира се и селската църква “Св.Димитър” След настъпилите промени в държавното управление през 1989 г. бившето ТКЗС е разформировано и земята е върната на бившите собственици и техните наследници. Сега в землището на Гурково функционират няколко земеделски кооперации и арендатори.

За контакти :
Кметство :
Тел.: 05723/5366; 05723/5228 ; 0895/554044
e-mail:gurkovo@balchik.bg


Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"

Искрено Ваш: Екип на www.SABORI.BG




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания