Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Област Плевен
Празник на община Кнежа |
ежегодно събитие |
гр.Кнежа,Община Кнежа,Област Плевен
Вашата оценка
4
от 1 глас
На 21 ноември община Кнежа отбелязва празника си.
В района на Кнежа засега са извеастни две селища от времето на първата българска държава (VII – X век). Откритите в Кнежа и проучени до сега археологически материали са богат извор на сведения за живота на хората в днешното землище на Кнежа през последните няколко хилядолетия.
Преди доста години, една от могилите, които се издигат източно от града е разрушена, в основите на могилата е изровено тракийско погребение чрез изгаряне на трупа. Заедно с това тук е намерено и тракийско въоръжение: железен меч, върхове на копия, желязна юзда.
Монетите са сечени в различни крайща на Империята, което значи, че те не са изработвани за задоволяване на локалните нужди, а са били в обръщение в почти цялата Римска империя. Последните монети са сечени по времето на Деций Траян (248 – 251 год.).
Някои от монетите са открити в раннославянски селища, и те са доказателство, че и след заселването на славяните по тия места, монетното обръщение е продължавало, но е било в по-ограничени размери. Бъдещите археологически и други проучвания без съмнение ще ни запознаят с нови, неизвестни досега страници от историята на този населяван от древни времена край.
Думата КНАЖ, КНЕЖЕНИЕ срещаме в много документи от ранното и по-късно средновековие: “Тракийските жители от одринско, които Крум пленил и преселил в Отвъд дунавска България са отбелязани и от византийските хронисти”.
Във всички открити до сега и с по-сетнешна дата османски документи за историята на Кнежа се появява все същото наименование – Исмаил бyнар. Явно е, че властния Исмаил наредил и селището, както в официалните документи, така и в практическата реч, да се нарича на неговото име. И това се изпълнявало, но само по линия на официалната турска администрация и документация, защото в обикновената реч и в народната памет родолюбивото население е наричало селото си Кнежа или Кнежица, което име е устояло и просъществувало през вековете, въпреки тежката съдба на самото население.
По-късно, към XVI век – в официалната османска документация в името на селището се забелязва промяна, или по-точно една двойнственост. Населението го наричало КНЕНЗ, КНАЗ или Кнежа а официалната власт – Исмаил бунар. Тази промяна се обуславя с икономически, социални и политически причини.
Известно е, че като награда на изтъкнати или заслужили за Османската държава военачалници – победители или администратори, турската власт им е дарявала и те наследствено са ставали господари на цели села със земята и хората (наречени тимари). Населението е обработвало земята а феодалът е прибирал доходите. Често той е налагал на селището своето име, която практика по онова време е била широко разпространена. Действително през по-ранните векове към средата на XVII век Кнежа е било владение на такъв турски феодал – Исмаил.
За повече информация :
Община Кнежа
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.