14.08.2023 г. - 16.08.2023 г.

Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриенския випуск, както и други културни събития.

Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г.пр. Хр.)

По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис - град на победите).

От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана.

Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.

След превземането на Търново от турците през 1393 г. до посичането на Иван Шишман през 1395 г. градът е бил последна столица на Търновското царство.

След превземането на Никопол от турците станал център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа.

През периода XV век - XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII - XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.

В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16-и век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.

Никопол е част от Персина (Природен парк). В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинкобилоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.

Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто "Калето", където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. Св. Петър и Павел", строена през 13-14 век., позната като "Манастирчето".

В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща-музей "Васил Левски". Представлява типична градска българска къща от преди освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал В. Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.

За повече информация :
Община Никопол