21.11.2023 г. - 21.11.2023 г.

Ахмед ага уж случайно завтасъл да палят свещи и да поставят „питурки“ край тамошната джамия. Щом видял това веднага отишъл при тогавашния мухтар на селото и го попитал каква е тази работа. Абдула ага пък и други българи мохамедани му обяснили, че там където сега е джамията, някога била църквата на българите от Лилково и че турците я съборили, за да построят джамия върху нейните основи. Като разбрал каква е работата, Ахмед ага наредил да се построи църква на българите, та и те да има къде да се молят. И пак по нареждане на Ахмед ага, мухтаринът на Лилково Абдул ага сам забил колчетата в центъра на селото и очертал основите на църквата.

През 1859 г. Хаджи Георги от Косово, "баш дюлгеринът" на Рупчос построява църквата в Лилково. Това се потвърждава и от надписа на входната врата на Лилковската църква.

Село Лилково е разположено в Централните Родопи. Близо е до десния бряг на река Лилковска (Възрека). Намира се на 10 km път от с. Ситово и на 36 km от Пловдив.
Недалеч от Лилково е летовището Бяла Черква. Старото му име е Демерджикьой, което на турски означава „желязно село“. Селото е освободено от османска власт на 31 януари 1878 г. В миналото Лилково е било помашко селище. От 1879 до 1 януари 1895 година от Лилково са изселени 24 семейства със 135 жители-помаци, съответно 120 в Мала Азия и 15 в Княжество България.

Годишен събор - всяка първа събота на месец Юни.

Друга легенда е, че по времето на византийското господство в Родопите кръстосвал с дружина Лило войвода и в района на Лилково било неговото хайдушко сборище. Дружината му вардела керванските пътища и нападала търговците, които минавали от тук на път за Беломорието.

Постепенно около Лило войвода и неговите хора се събрали и други непокорни на византийските власти и когато по тези места дошли българите, хората на Лило се установили за постоянно и новото селище било наречено на негово име.

Училище, използвано преди време за ученически лагери.