Ноември 2023

На 9-ти май всяка година хората от селото се събирали за да отпразнуват празника на храма "Св.Николай - Летни" и свещеникът отслужва св.Литургия.

Но за съжаление това е било преди много години и дълго време тази традиция не се е спазвала. Въпреки трудният живот, промяната в самите хора, през 2009г. тази традиция се възроди отново и дано се запази в тези трудни времена.

Към пет процента от населението на Велино е популацията на заврените зетьове, сочат статистиките на местното сдружение на мъжете другоселци.

Ако се преизчисли към живата популация от мъжки пол, процентът скача над 10%.

Идеята се родила през 1981 година в кръчмата.

“Седнали сме да си пием пиенето. Тоз вика: ти откъде си – от Дългопол; онзи: ти откъде си – от Смядово, друг от Градево. И както си пием на масата викам - ние всички сме заврени зетьове, бе, момчета, я да направим едно дружество.

И Бог да го прости Димитър Костадинов-Декемврито, викахме му така, щото и през лятото обличаше дебела блуза, направихме дружеството.” Навремето имало 40 заврени, сега са към 20, последният прием бил преди две години.

При постъпването всеки нов член полага клетва:

- ''Заклевам се, като постъпвам в редовете на заврените зетьове, да работя като вол и да мълча като риба!''

Философията на оцеляването се крие в кратката сентенция: - “Защото сме мълчали, затуй сме оцеляли”.

За да стане член на клуба, велинският зет трябва да признае господството на жената вкъщи, да приеме ново име и да положи клетва.

Колкото и шеговито да приемат съдбата си – жените да командват, а мъжете да знаят, че винаги са виновни, велинските зетьове признават.

Жените в селото пък са доволни, че има кой да ги отмени в къщната работа, докато те са на раздумка с приятелки. Стар закон във Велино е – каквото каже жената, това се прави.

С удоволствие иронизират тегобите на брачния живот и казват, че съвременните мъже нищо не знаят, живеят без брак и без съпружески хомот.  А съпругите им се смеят и съветва младите жени: „Женилото е блаженство, но само ако знаеш как да си вземеш заврян зет.”

Много разкази са разказани от по-старото население като дядо Стоян / черния /, дядо Велчо Андреев, баба Бойка, дядо Иван и др. / засъжаление те не са вече между живите / как се е празнувало Нова година, селският събор,Ивановден, Йордановден, Бабинден и особено Трифон зарезан като и други празници, които са биле традиция за месното население.

Но във всички случаи са се веселяли от сърце,със пълните котли вино и ракия приготвени от стопаните, обилните софри приготвени от домакините и не на последно място веселбата която е ставала във всяка Велинска къща с хората,песните и музиката.Но на първо място е била почитта, уважението /хатъра както се е казвало /към старите в семейството.

Ястие което се приготвя и сервира от домакинята по традиция на събора е така наречената "сиктир манджа".

Приготвя се от обелени дребни картофки, дребни лучета и разнообразни сушени плодове. Всичко това се вари на слаб огън, докато продуктите си пуснат соса, после се подслажда ако е необходимо. Много често се правят лозови и зелеви сарми, а когато се заколи прасето по коледа задължително се приготвя кебап и дроб завит в було /на фурна/.

Често се прави и къпаната баница, тя също се приготвя от домашно разточени кори но от предварително изпечени на туча на печката на дърва.

Така могат корите да се съхраняват и месец /завити в бохчата на баба / Вече изпечените кори се потапят в предварително затоплена вода в която се слага мазнина и сол а след това се редят в тава, като по междутях се слага и сирене.

Специфичното при тази баница е, че не се пече във фурната или пеща за хляб а върху туча на печката първо от едната страна а после се обръща от другата. Има и други специфични ястия за селото, които се приготвят до ден днешен по традиция,било то в ежедневието или по празници. Те са се предавали и предават от баби и майки на дъщери и снахи.

За контакти :Кметство : Телефон: 05344/ 22 30