29.06.2023 г. - 29.06.2023 г.

По време на Възраждането в селото се построява църквата ''Св. Петър и Павел'' и много параклиси в околностите, символ на запазилото се християнство.

Село Соколовци се намира в централната част на Родопите. Разположено е на около 80 километра южно от гр. Пловдив, на 10 км. от гр. Смолян и от к.к. Пампорово и на 3 км. от местността Рожен. През селото преминава главният път от гр. Пловдив през прохода Рожен за Смолян.

Старото име на селото е Долно Дерекьой. Различни са версиите за съдаването му. Едната е свързана с необходимостта от зимни и летни места за пребиваване на многобройните стада, отглеждани в Северна Гърция и Родопите, като постепенно някои от тези временни "бази" се превръщат и в постоянни селища. Според друга, селото вероятно е основано от бегълци от южните склонове на планината (понастоящем в Гърция)около 1550 година по време на първата масова вълна на помохамеданчване.

Има и такива предания, че "чоп" жребии е резрешил спора между първите заселници за местонахождениято на селото. Трябвало да се избере между долината на река Бяла (където е селото сега) или на Рожен.

По време на руско-турската война 1877 - 1978 г. селото е разграбено и частично опожарено от части от разбитата и отстъпваща Сюлейманова армия. Надеждите на населението да заживеят "най-после" като свободни са набързо попарени - селото и териториите на юг от Рожен остават в пределите на Османската империя още цели 34 години!

Селото остава в турско, а имотите на населението в Източна Румелия! По това време се създава таен комитет на Рожен в махала Караманица. Така освен за обработка на ливадите и нивите границата често се преминавала за пренасяне на оръжия, тайни писма, контрабадни стоки...

Историята на Роженският събор Това довежда до затягане на граничния контрол и границата започва да се отваря свободно само 2 дена в годината, за да се видят роднините от двете страни на границата. От изселници от Соколовци по това време е основано и село Проглед (близо до гр. Чепеларе). Тези тъжни събирания поставят началото на една традиция, която по-късно става основата на Общонационалния фолклорен събор "Рожен".

Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът.

Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен.

Тук се събирали жителите на 3-те изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската страна на границата.

Рожен става мястото, където роднини и близки се срещали веднъж в годината, разтъжвали се, разменяли новини, пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните чевермета. С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен.

Тук се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", който се превръща в символ на събора.

Съгласно договореност между частните собственици на земи на Рожен и община Смолян, соколовските жители и техните наследници предоставят земите си за провеждане на националния събор "Рожен".

За контакти :Кметство: 03030/25 58