21.09.2023 г. - 21.09.2023 г.

Страната на Бабата към Априлово е покрита с широколистна и иглолистна растителност, а в основата му се намира малко блато.

От другата страна хълмът е без растителност, стръмен, с широк простор и се използва от делтапланеристи.

Намирало се е на територията на днешно Мало село. Подгонени от турците, жителите му се заселват на сегашното място с име на селото Воловарово. Впоследствие името става Сегарлиево и в началото на 20 век става на сегашното Априлово. Разположено е в източния край на Софийското поле, в подножието на последните западни разклонения на Средна гора, които местните жители наричат ″Баба″.

Старото име на селото е Сегърлиево. Преименувано е с указ на МС през 1934г. на Воловарево, но няколко месеца по-късно, по искане на училищното настоятелство, му е дадено името Априлово, в памет на Васил Априлов. На 2 км източно от сегашното Априлово е било най-старото бьлгарско село Мало село, което е съществувало още през Второто българско царство. Записано е в турските книги като село Мили.

За пръв път селото се споменава в регистъра на джелепкешаните(турци) в българските земи през 1576 година, откъдето е видно че е плащан данък- 4 на сто в натура и основен поминък е било скотовъдството.

Образуването на селото на днешното място е станало вероятно в края на 15 век, когато е започнало да се развива турското чифликчийство. Основателят му е бил турският спахия Сегърлу Иса, който по това време е притежавал владение в с.Доганово, а в тази местност (където е днешно Априлово) е имал чифлик.

Постепенно около чифлика се заселили турски и български семейства, за да обработват земята като ратаи. Така се образувало новото село, което било наречено Сегърли, Сегърлиево на турския спахия.

Началното училище в селото е открито през 1899г. През периода 1924-1925г (не е уточнено), чрез дарение на книги от населението се слага началото на читалището. През 1979г. то се премества в нова постройка. Със своето добро териториално разположение Априлово се превръща в едно красиво българско село.

По-голямата част от населението изповядва православно християнство. В центърът на селото се намира православният храм ''Света Богородица''. Поради малкото население на селото храмът отваря врати само за големите християнски празници като Коледа и Великден. Храмът няма собствен свещеник. На върха има недовършен православен храм Св. Симеон - Манастира, който е място за събития и курбани.

В селото има основно училище "Св. св. Кирил и Методий", детска градина и читалище с библиотека и киносалон.

За контакти :
Кметство: 07159/23 04 ; 0884 30 16 35