16.10.2023 г. - 16.10.2023 г.

Град Правец се намира в малката едноименна котловина, през която преминава условната граница, отделяща физикогеографската подобласт на Стара планина от тази на Предбалкана. Първите писмени документи, в които е отразено съществуването на селище в землището на Правец, са от втората половина на XV в. – османски тимарски регистри (дефтери) на Никополския санджак (първият е датиран към 1475 г., а вторият – в самия край на века). От по-стария регистър се подразбира, че селището е съществувало и през 1431 г., когато също бил извършен опис на тимарите в санджака.

В дефтерите се съобщава за пръв път и името на селището – Бравидж (Bravic – ойконима „Правец”, приспособен към особеностите на османотурския език), наричано още Осиковиджа (Osikovica – Осиковица, съседно на Правец село). Регистрите информират, че селото е дервентджийско, проходно, и че жителите му са разположени да пазят прохода на две групи – на входа (Правец) и на изхода на планинската клисура (Осиковица).

В настъпващата епоха на Българското Възраждане правчани проявяват живото си национално чувство, нестихващия си порив за свобода и жажда за учение и просвета. Първото килийно училище в Правец е отворено през 1820 г. в дома на поп Тодор и е едно от най-старите в този край. Правчани издигат нова черква върху развалините на разрушения при кърджалийските набези храм през 1853 г., и възстановяват в 1866 г. манастира „Св. Тодор Тирон” в покрайнините на селището.

След изоставянето на Етрополския проход като главна транспортна връзка между северна и югозападна България и прокарването през 1866 г. на т. нар. Мидхадов път (София – Русе) през Арабаконашкия проход и през Лакавишката клисура при Правец, правчани бързо устройват в северната покрайнина на селото покрай новия главен път една редица от ханове, влезли в историята под името Правешко-чепилските ханове. За няколко десетилетия ханджийството се превръща в основен поминък на известен брой правчански семейства.

Манастир “Св. Теодор Тирон”
Манастир “Св. Теодор Тирон” в мах. Манастирица е паметник на културата. Храмът е построен през 1866 г. Интересна е неговата фасада - еднокорабна, псевдобазилика от атонски тип, с вградени релефи и барелефи по фасадата, които изобразяват руски монети, каменни надписи с името на майстора и ктитори. Ценни са иконите в т.ч. наскоро реставрираната храмова икона. Паметник на културата е и магерницата, част от битовата сграда - двукатна, с чардак.

Църква “Св. Атанасий”
Паметник на културата. Трикорабна базилика, строена 1851-1853 г. Ценни са иконите от иконостаса.

Руски паметник
Руският паметник, намиращ се на рида “Бърдо” е построен през 1879 г. от местното население в знак на признателност към българските опълченци, руски и др. войни, загиналите в боевете за Правец на 10 и 11 ноември 1877 г. по време на Освободителната Руско-турска война. В сегашния си вид паметникът е от 1977 г. Представлява основа-правоъгълен постамент, върху него колона от полиран мрамор, завършваща с каменна топка /кълбо/. Върху постамента – възпоменателен текст на руски език.

Войнишки паметник
Това е паметник на загиналите в Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). Издигнат е от местното наделение през 20-те години на 20 в. на мегдана Орище (по-късно е преместен до църковния двор). В сегашния си вид е от 1934 г. - дялан мрамор във формата на пресечена пирамида, с кръст отгоре и с изваяни върху него релефи и имената на загиналите, с три стъпала от врачански камък.

Паметник на Тодор Живков
Паметникът на Тодор Живков - първи, впоследствие генерален секретар на ЦК на БКП (1956–1989), министър-председател (1962-1971) и председател на Държавния съвет на Народна Република България (1971-1989) - се намира на входа на града, до Спортен комплекс "Правец". Дело на скулптора проф. Секул Крумов. Направен е през 1970-те години, когато култът към Живков се развива и поощрява с бурни темпове. През 2001 г. е изваден от фондовете на ул. "Шипка" 6 - сградата на Съюза на художниците, и е поставен в специално оформена градинка на входа на Правец. На 8 септември 2001 е открит тържествено, с почетна гвардейска рота, в присъствието на президента Георги Първанов.

За повече информация :
Община Правец