София област

Ден на гр.Ботевград
ежегодно събитие

гр.Ботевград,Община Ботевград, Софийска област

Вашата оценка
01.12.2019 г. -
01.12.2019 г.


 
1 декември — Празник на Ботевград.

Градът носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев. Намира се в Софийска област на около 60 километра от град София, отвъд Стара планина, по посока Варна или Русе. Разположен е в ботевградската котловина, в непосредствена близост до автомагистрала Хемус и прохода Витиня.

Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от петото столетие преди Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. Оттук в Ботевградския музей са прибрани разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. До града са открити и фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан, Валент и Грациан. Колоната сигурно произхожда от 375 г., защото само през тази година тримата са царували заедно.

Близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и се установят на 3 км. южно от него в гората — закрилник, където израства ново село, наречено Зелин. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. Село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чиито управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман, със седалище крепостта „Боженишки Урвич“, оказала последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.

Според османски доганджийски регистър от 1564-1565 г. село Самунджиево съществува и някои от жителите се занимават с отглеждане и снабдяване на султанския двор със соколи. Дали в селището тогава действа църква, не може да се отговори поради липсата на сведения. Знае се само, че през 1826 г. в Самунджиево има полусхлупен параклис, към който тогава е основано килийно училище. Параклисът се казва „Св. Георги". През 1864 година е създадена часовниковата кула, а през 1865 г. тук е издигната единствената българска църква, посветена на мъченик, убит от турците - Георги Нови Софийски.

През 1866 г. през селото е прокаран стратегически военен път Русе-София и по предложение на известния турски реформатор Мидхат паша Самунджиево е обявено за град — център на каза от 30-тина села и два града Етрополе и Тетевен, отцепени от Ловешката и Врачанската каза. Новият град е наречен Орхание, на името на султан Орхан Гази. Името Самунджиево е забранено под страх от големи глоби, но жителите на града не приемат името Орхание и започват да го наричат просто касабата (на турски град).

Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжените чети на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. През м. декември 1870 г. в града идва Апостола на свободата — Васил Левски и основава революционен комитет. Орхание се включва в създадения от него първи революционен окръг на страната.

По време на Априлската епопея 1876 г. населението на Орханийския край активно се подготвя за въстанието. То изживява ужасите от жестокото му потушаване чрез съдбата на Ботевите четници, водили сражение с турския башибозук. Това е и поводът на 1 декември 1934 г. градът да бъде преименуван от Орхание на Ботевград. Датата е избрана за празник на града.

По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. българските патриоти, сред които има и немалко жители на Орхание, организират отряди на народно опълчение, за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските под командването на руския генерал Йосиф Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.

За независимостта и свободата на родината се сражават опълченци от Ботевградския край под командването на генерал Николай Столетов. Мнозина от тях са наградени с ордени и медали за проявена храброст и героизъм в боевете на Шипка, Плевен, Шейново, Стара Загора. На 29 ноември 1877 г. след разгромяването на османските поробители руските войски влизат в Орхание.

Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и присъства в герба му. Кулата е построена през 1862-64 година. Името на архитекта не е запазено, но майсторът е известен — Вуно Марков. Оригиналният часовников механизъм се пази в музея, а сегашният е направен от майстори в Етъра, като частите са внесени от чужбина. Печатът на БТС се намира в общината.



За повече информация :
Община Ботевград


Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания