06.12.2023 г. - 06.12.2023 г.

Отстои на 33км. от гр. Стара Загора и на около 13км. източно от гр. Казанлък. Най-старият предмет в него е кадилницата на игумена хаджи Кирил Христов (1882-1922), върху която има гръцки надпис с дата 1233г., което е времето на Иван-Асен ІІ, а не на Калоян.

Документално Мъглиж се споменава за пръв път през 1305г. в поемата на византийския поет Мануил Фил "За военните подвизи на чутовния протостратор Михаил Глава Тарханиот."

Документално Мъглижкият манастир се споменава за пръв път през 1623 г. в приписка в Мъглижкото четвероевангелие от 1572г., която съобщава за ограбването на манастира и избиването на монасите от ордата на евичерина Силни Склав.

През 1792г. йеромонах Спиридон Габровец в своята ръкописна "История во кратце о Болгарском народе Славенском" написва следната легенда за името на Мъглиж и манастира:

През 1454г. султан Мехмет ІІ след превземянето на Цариград се втурнал към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и отправил част от армията натам.Само че в дъбовите гори на Туловското поле нямало никаква българска войска, а там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Велта, Ст.Загора и Сливен.

Когато турската войска навлязла в Туловското поле припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има голяма войска, се оттеглили.

Оцелелите българи "прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж та и до днес."

През 1821 г. тогавашният игумен Теофан създава в манастира килийно училище с учител Иван Желев. Друго училище в манастира не е имало. Стефан Герлах не е посещавал Мъглижкия манастир, нито е писал за килийно училище в него, нито е знаел за този манастир. Феликс Каниц го е посетил през 1879 г. и заварил там само четирима немежи калугери. Той пише за мъжко и женско училище в селото Мъглиж.

През 1834 г. игуменът Памфилий от Татар-Пазарджик започнал да строи сегашната царква на манастира "Св-Николай", но починал от чумата през 1837 г..

Игумен станал отец Калиник от Мъглиж. Той довършил църквата. Заместил го отец Рафаил Максимов от Сопот, после отец Хрисант от Казанлък, който бил и фотограф.

През Освободителната война турците отново опожарили манастира, но будните тогавашни мъглижани го възстановили само за година и половина.

Ръководел ги попът им иконом Рафаил Петров.

От 1880г до 1882г. игумен бил отец Паисий от Котленско. След него до 1922 г. игуменствува о. Кирил Христов от село Енина. През 1922г манастирът става женски, редят се игуменки Александра, Евпраксия, Максима и майка Рахила, която след 46 години служба на Бога и манастира беше уволнена от новия старозагорски владика Галактион.