Август 2023

Съборът е традиционно съпътстван от бъги-шоу и различни атрактивни състезания. Устройва се и панаир с множество увеселителни атракции, където децата се забавляват.

Най-стария османо-турски документ, в който се споменава името на селото е от 1573 год. През 1622 г. в селото имало 54 български къщи и е било част от вилает Провадия. До 1640 г. българското население, според запазените документи, нараствало до времето на помохамеданчването на района през 60-те - 70-те години на 17-ти век. В този период българските семейства в селото намаляват почти наполовина. През 1877 г. селото имало 1480 жители и 269 къщи.

След Кримската война в селото били настанени 5-6 семейства татари, които били трудолюбиви и мирни, а след тях за две години се заселили и 10 семейства черкези, които се отнасяли много лошо с българското население. В селото са засвидетелствани много случаи на отвличания на деца, девойки и жени с цел насилствено помохамеданчване преди Освободителната война.

Преселници - българи в селото дошли само от Опака и също били капанци като садинчани. През различни периоди от неговото съществуване поселението се е местило от центалната част на котловината към хълмовете и обратно. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. половината село било унищожено. Садина била освободена на 31-ви юли 1877 г. от 8-ми хусарски Любленски полк. Преди отстъплението на турците към Разград, те запалили около 240 къщи на избягалото българско население, което се върнало обратно в своето село по Атанасовден.

В първите години след Освобождението селото било по население най-голямото в тогавашния Разградски окръг. Турците постепенно започнали да се изселват от селото и до 1898 г. останали само 5-6 турски семейства. Днес селото е чисто българско, но с отрицателен прираст.

В селото се пази споменът за т.нар. „екзекуция на Садина“ от февруари – март 1894 г. След допълнителни парламентарни избори през януари в Поповско и Разградско избухват селски вълнения, насочени срещу манипулирането на изборните резултати от правителството на Стефан Стамболов.

Последва жестоката разправа със селяните в Садина, където повиканата във връзка с възникналия конфликт по време на изборите полиция употребява оръжие, като се стига до жертви от страна на селяните. В селото е настанен военен гарнизон, който е трябвало да се грижи за реда и да се издържа и изхранва изцяло от местното население (т. нар. „екзекуция“). Опозицията извършва широкомащабна кампания срещу правителството, възползвайки се от този случай. В подкрепа на селото се организира масово събиране на хранителни продукти и помощи.

Селото се разраства и достига най-много жители през 1934 г. - 4280 човека и постепенно започва да намалява, каквато е и сегашната му тенденция.

Народно читалище "Съединение", основано първоначално през 1889 год. Към него функционират: Ансамбъл за автентичен фолклор "Капанци", Група за обработени народни песни и Детски танцов състав;

В землището на селото и до днес се откриват следите на различни обекти от различните исторически епохи: праисторически селищни могили, тракийски и римски селища, тракийско светилище, посветено На Тракийския конник, две късноантични крепости и три средновековни крепости, некрополи, надгробни могили и др.;
Църковен възрожденски православен храм "Света Троица" от 1868 год.;
Братска могила (паметник), посветена на загиналите руски войници в сражението при селото на 31-ви юли 1877 год.;
Мемориален комплекс, изграден в памет на загиналите във войните садинчани, намиращ се в центъра на селото, изграден през 2003 год.;

Крепостта „Доброселско кале“
Римската крепост „Доброселско кале“ („Ташлъ йол кале“) или „Крепостта на каменния път” се намира на около 3,5 км западно от Садина върху малко естествено възвишение, приличащо на могила, намиращо се в края на землището на селото, скрито в една малка долина, в близост до границата със землището на село Захари Стояново. Вероятно в миналото до него е минавал стар римски път, от който то е получило и турското си име. Доброселското дере (Коджа хенде дере), което тече в непосредствена близост до тази малка около 2 дка крепост се влива в река Малки (Мали) Лом.

Крепостта е паметник на културата и не е разрешено нейното разкопаване, увреждане или обхождане с детектори за метали!

* Традиционната капанска къща с проект по програма ФАР е превърната в Капански архитектурно-етнографски комплекс, посветен на капанците и тяхната материална и духовна култура като интересна, съхранила се почти до най-ново време, етнографска група от Североизточна България. Днес капанския комплекс е чудесно място за отдих и релаксация.

За контакти :
кмет, тел. 06036 / 2222