Август 2023

Разположено е на открита плодородна равнина, оградена от гористи хълмове. Намира се на около 6 км югоизточно от град Попово, на 100 – 200 м надморска височина. Образувано е от следните три махали: Беломорската (Мокренската) махала, Кюмюрджийската (Топчийската) махала и Черкезката махала, като Беломорската махала е образувана след Освобождението на България и заселването на беломорците в селото.

Селото е наричано в миналото Аязлар и за пръв път с това име се среща официално в османо-турски данъчен регистър от 1555 г. Преди Освобождението то било чисто мюсюлманско село с две махали - турска и черкезка със 197 къщи и 615 жители.

Къщите му, както всички къщи в турските села тогава, били ниски, измазани с глина, оградени със сачаклии плетове. В данъчен документ от края на 17-ти век в селото се срещат имената на 13 християни. През 1874 г. в селото вече не живеят християни. Сред турската махала извисявала джамията, а до нея била одаята на мухтарина (кмета). Вдигнел ли той тревога, черкезите начаса се качвали на конете, а турците хващали ятаганите и шишанетата.

Те били готови за бой и през 1877 г., но след победата на русите в битката в близост до селото, наречена Малката Шипка, на 9, 10 август и 11 август, напуснали селото и побягнали към Шумен. Много от тях, за да прикрият вината си за пакостите, които извършвали в миналото, се заселили из Лудогорието, където са известни с прозвището „каралом чингенелер" (черноломските цигани), а черкезите въобще не се върнали и се изселили в Турция. По време на войната селото било почти изцяло изгорено с изключение на само на три къщи, които оцелели.

На 20 май 1879 г. пристигнали първите нови български заселници в селото - бежанци от Беломорска Тракия. Те били от общо 7 къщи и идвали от селата Янорен и Кутруджа, Димотишки санджак, Одрински вилает, Софлийска каза. След десетина дни дошли още 12 семейства от Ипсалска околия - от село Ахър кьой край Бяло море. До края на 1882 год. в селото се заселили общо 100 български семейства от Беломорска Тракия. Българи дошли и от селата Голям Дервент и Малък Дервент, Кушланли, Покроян, Иброен, Кюмюрджи, Софлийска околия. Селото добива известност като средищно „беломорско село“ и след Балканската война и Първата световна война нови семейства от Беломорието (от Димотишка, Гюмюрджинска и Кавалска околии) потеглят с покъщнината си като бежанци към него.

Селото станало чисто българско „беломорско", каквото станало и съседното село Невски. Беломорските българи се държали задружно и се отличавали от другите по това, че отглеждали много добитък, особено овце и коне, не обичали пиянството и с референдум през 1927 г. затворили кръчмите си. Те имали традиция да отделят младите семейства скоро след сватбата в нова къща. Казвали му „излизалка" и го правели с особена тържественост.

В селото беломорците веднага си изградили църква, наречена „Свети архангел Михаил", чиято икона била донесена от старото им село Янорен, което днес се намира на територията на Гърция.

Още през 1881 г. си открили училище, в което учителствал Антон Страшимиров, и в което момичетата били повече от момчетата. Във войните за национално обединение, от село Светлен загинали по фронтовете 51 души, чиито имена са увековечени на гранитен паметник. Паметници са издигнати и на руския писател Всеволод Гаршин, ранен в боевете при село Светлен през 1877 г. и на антифашиста Стоян Палаузов. За бита на беломорците е уредена етнографска музейна сбирка. Сега в селото живее и компактна група роми.

* Землището на селото е богато на археологически обекти и от него произхождат множество различни предмети от праисторията, античността и средновековието.
* Беломорска етнографска сбирка - намира се в стара къща и е посветена на материалната и духовната култура на беломорските българи, заселили отново селото след Освобождението на България. Разполага с богата експозиция от автентични носии носени от т. нар. “беломорци” и предмети на бита на бежанците от Беломорска Тракия. Носиите са послужили в близкото минало като оригинален реквизит, използван при създаването на филма “Капитан Петко войвода” и др.
* Руски паметник от 1885 год., построен над братска могила, в която са погребани 41 руски войници и офицери, загинали в сраженията при селото, намираща се на около 500 м от Светлен в посока на град Попово;

За контакти :
Кметство: кмет, тел. 06030 / 2222;
моб. 0878 675835