21.11.2023 г. - 21.11.2023 г.

Сборът се провежда в денят на светеца-покровител на селото „Св. Арахангел Михаил“.

Обикновено на площада пътуващи търговци разпъват сергии, а гостите си купуват дребни неща — балони, кречетала, бомбони, захарни петлета, захарни пръчкии и други лакомства. Устройват се и игрални площадки където децата се забавляват на детски улични игри: дама, жуменка, гоненка и др.

На този ден Стопанина на къщата и семейството прави равносметка за свършеното през пролетта, лятото и есента по земеделските и полски работи за „берекета“ от неговата работа, както и отчет на мъжете за техния „берекет“ от ангарията им извън селото.Този ден е веселие и забава. На този ден селската музика или поръчена с предплата от съседни села свири на мегданя и се вият хора и тропат ръченици.

На този ден Гостоприемните стопанки и невести приготвят традиционни вкусни гозби, като оризато с варено и запечено пиле, пълнени чушки с ориз и говежда кайма, кюфтета в доматен сос, зеле с месо, дроб-сърма и др. яденета. Печени агнета или овци на пещ, а Мъжете-стопани предлагат приготвените от тях припечена върла гроздова (джиброва) ракия и руйните червени вина от гъмза, памид, мискет, резекия.

Гощавката се започва още от сутринта с отпиване на чаша ракия (може и греена) с традиционното мезе за това село — рибената чорба. След това се предлагат приготвените други вкусотии, руйните вина. Гостите и роднините на селото обикалят домовете на близки и познати и всеки стопанин посреща своите гости както подобава на такъв празник — с богата трапеза. И така — цял ден. А на края на деня — в късните часове се прави разбор от роднините в къщата на Старейшината на рода съпроводено с предлагане на най-пикантните и вкусни мезета, поляти с вино, както и с почерпка на жените с вкусни сладка, корабии и торти и обезателно печена тиква поръсена със захар.

Манастира „Св. Йоана Предтеча“ (Манастира тарлъсъ) , разположен на 1,5km и югоизточно от селото в оврага под Бялата стена и Келеметата, Тепето и Хисаря. Опожарен от османските орди. Хисаря, Манастира, Домуз гьол, Юртлука, освен това са и старобългарски и православни ценности, на които е настанало време за по обстойно проучване (единственото проучване датира от края на XIX в. — Държавните разкопки направени през 1899 г. на Манастира); Манастира тарлъсъ е турско наименование и означава в превод Манастирска нива, тъй като църквата и сградите са били разрушени и е останало само земята — нивата.

Келеметата и Големия боаз, Хижата, Домуз гьол — местности на около 1,5km от селото с богата растителност, вода и прекрасен чист въздух — през пролетта ухае на люляк и липа; Домуз гьол е турско наименование от XIV в. и означава Свински гьол. Предполага се там е било помощно стопанство на манастира, където са се отглеждали прасета. Освен това това место по предание се свързва с болярина Ивайло Бръдкова — свинаря.

Калето (първата канара от лявата страна на Гости дол) , Мал баир са праисторически обекти, свързани с римска и тракийски култури. Има следи от крепостни стени. От там се е наблюдавал и охранявал римския път. Самият Гости дол — красив каньон, водещ началото си от Даймите — богат на растителност и вода. В скалите гнездене на орел. Дермян коросу (воденичарската гора), Скалата на Юнака с калпака. Това е прекрасно начало за екопътека с дължина около 4km, през Селището, до Чуката, Големия боаз, или Боаза, Манастира, Келеметата, Трескавото кладенче и Хижата;

Селището от римско време , останки от терми и зидове в района и началото на Боаза (стъпката на Крали Марко);

Чуката кота 270m , канарата която е начало на Голямата стена, а под нея в отвестната канара е природната забележителност „Пизуля“. На Чуката и Калето римляните са били устроили наблюдателни пунктове от които има прекрасна гледка до „Чатала“ (Момините гърди) на 10km северно от селото и „Ванковец“ на 12km западно от селото;

Пещерата-Пизуля , Гости дол, Келеметата, Хижата представляват природни дадености, които биха впечетлили природозащитници и любители на природата. Няма водена статистика за отчитане на обектите, но те могат да станат част от различни туристически маршрути, някои от които да се включат в екопътеки; бележка: 5) Преданията говорят за връзка на Пизуля с Еменските пищери. Но това може да се докаже и установи само с натурни проучвания

Пашвада или Паши вада на около 1km западно от селото и непосредствено северно от р. Росица, срещу Кавъклъка и началото на Стената е место в което са намерени и намират останки от керамика и терми и вероятно е било римска манифактура. Иманярството продължава и сега, дори механизирано;

Тъмреш с Великината чешма — старо римско селище на богати римски или тракийски владетели-аристократи, разположено непосредствено северно, северо-изток от Блатото, на около 1,5km от селото. Там са намерени златни огърлици и накити, сребърни съдове и др. предмети, даващи сведение за културата на римляните и траките от преди 2 хилядолетия;

За контакти : Кметство : 0882 632 491; rostisa@pavlikeni.bg